Подали сме документи за регистрация по ЗДДС по желание. Към момента на регистрацията ще имаме, като налични активи само един смарт телефон закупен по договор за лизинг с мобилен оператор, който договор няма де е приключил до датата на регистрацията. Имаме ли право на данъчен кредит за този телефон при условие , че се ползва за дейността на фирмата? Ако отговора е да, то тогава в описа на наличните активи всички издадени фактури до момента по договора за лизинг ли трябва да опишем?
Благодаря предварително!
Благодаря предварително!
Добавена в
1 отговор
експерт Eli Marova
отговори на въпрос
на 21 Ноем. 2013
Съгласно становище на НАП № 3_1245/26.04.2011, нямате право на данъчен кредит по реда на чл.74 от ЗДДС при договор за финансов лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне. До колкото мога да предположа, мобилните оператори използват договори с опция вместо изрично предвидено прехвърляне правото на собственост. Прилагам и извадка от становището на НАП
„За разлика от счетоводното законодателство, което квалифицира договорите за лизинг на две основни групи: финансов и експлоатационен лизинг, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС съществуват други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост - чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
На основание чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В този случай възниква данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на стоката от лизингодателя на лизингополучателя - чл. 25, ал. 3, т. 1 от закона. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли по силата на чл.25, ал.6 от същия закон. При този вид договори за лизинг начисляването на ДДС става еднократно, в началото на лизинговия договор.
Съгласно изречение второ на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, разпоредбата на изречение първо не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне собствеността върху стоката. На основание чл.12, ал.5 от ППЗДДС счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.
За целите на ЗДДС договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката следва да се третира като договор за наем - предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, а представлява доставка на услуга.”
„За разлика от счетоводното законодателство, което квалифицира договорите за лизинг на две основни групи: финансов и експлоатационен лизинг, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС съществуват други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост - чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
На основание чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В този случай възниква данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на стоката от лизингодателя на лизингополучателя - чл. 25, ал. 3, т. 1 от закона. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли по силата на чл.25, ал.6 от същия закон. При този вид договори за лизинг начисляването на ДДС става еднократно, в началото на лизинговия договор.
Съгласно изречение второ на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, разпоредбата на изречение първо не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне собствеността върху стоката. На основание чл.12, ал.5 от ППЗДДС счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.
За целите на ЗДДС договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката следва да се третира като договор за наем - предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, а представлява доставка на услуга.”
