Ако фирма, регистрирана по ЗДДС получи фактура от юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в друга държава членка на ЕС през януари.2023., за предоставени права за разпространение на телеивизя през 2022г., има ли право фирмата-получател на услугата, да отчете разхода като такъв в 2022ра година, но да включи протокола по чл. 117 от ЗДДС пкъм издадената фактура в 2023г.?
1 отговор
експерт Портал Счетоводство
отговори на въпрос
на 11 Апр. 2023
В случая явно става въпрос за услуга с непрекъснато изпълнение. При този вид услуги в ЗДДС е предвидено специално правило за определяне датата на данъчното събитие, от която зависи датата на изискуемостта на данъка и съответно датата на издаване на фактурата и протокола, с който се самоначислява ДДС от получателя на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
От въпроса не е ясно с каква честота са договорени плащанията, но е напълно възможно данъчното събитие за предоставени през 2022 г. права за разпространение на телевизия да настъпи в началото на 2023 г. и съответно фактурата да е издадена правомерно. Съответно и протоколът за самоначисляване на данъка следва да е с дата от 2023 г.
За счетоводни цели обаче и в изпълнение на принципа за текущо начисляване и съпоставимост на приходи и разходи, разходът за правата за излъчване следва да се признае в годината, за която се отнася и през която са реализирани приходите, свързани с него. В случая не само е възможно, а е и задължително разходът за правата за телевизионно излъчване да се признае за 2022 г., като на базата на фактурата с дата от януари 2023 г. се прави начисление на разход за 2022 г. и се признава задължение към доставчика.
