Фирма отдава на друга фирма сграда.В договора е записано,че фирмата наемател ще заплаща и таксата за битови отпадъци.Не съм много на ясно,но мисля,че фирмата-наемодател ще трябва да префактурира таксата на другата фирма и то без ДДС.Обаче кой чл.трябва да се посочи,като мотив за неначисляване на ДДС и като освободена сделка ли се приема това?
Или може би греша и трябва да се начисли ДДС ?
Или може би греша и трябва да се начисли ДДС ?
Добавена в
4 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 03 Юли. 2012
Основният спор между страните е следва ли стойността на разходите за такса смет, електроенергия и вода, които наемателите са заплащали на "*****" ООД по договорите за наем, да се включват в облагаемата основа от доходите на дружеството по силата на наемното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки. Освен това, данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя (чл.26, ал.2, т.З от ЗДДС). Безспорно отдаването под наем на недвижим имот е доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС, която е облагаема (чл.12, ал.1 от ЗДДС). Съгласно разпоредбата на чл.232 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. В приложените по делото общо седем броя договори за наем, съответно №6 от 04.02.2003г. (лист 34), №2 от 24.01.2003г. (лист 35), №4 от 19.05.2003г. (лист 36), №6 от 01.11.2004г. (лист 37), №4 от 01.04.2004г. (лист 38), №20 от 01.01.2007г. (лист 39) и №16 от 15.09.2006г. (лист 56а-57), по които жалбоподателят е наемодател, е изрично посочено, че наемателят е длъжен да заплаща допълнително всички консумативни разходи- такса смет, ел.енергия, вода и телефонни разговори, но същите не са част от наемната цена, а представляват допълнителни задължения към основното- да се ползва недвижимия имот. Следва да се отбележи, че във всички посочени договори за наем срокът е едногодишен с изключение на договор №20 от 01.01.2007г., и не са ангажирани доказателства наемоползването да е продължило и след изтичането на съответния срок, за да се приеме, че същите са били действащи и през ревизирания период. Но доколкото липсва спор по този факт между страните, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал наемоотдаване през посочения период.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, в размери, определени от съответния общински съвет. В случая, ползването на офиси става не по силата на ограничено вещно право на ползване, а по силата на наемно правоотношение, следователно не е налице хипотезата на чл. 26, ал.З, т.1 от ЗДДС, която органите по приходите са посочили като основание за включването и в облагаемия оборот на "*****" ООД. На следващо място, водата и електроенергията са стоки по смисъла на ЗДДС, но техните доставки имат самостоятелен характер, а не са съпътстващи разходи, както са били неправилно квалифицирани от ревизионните органи. Същите имат характер на самостоятелни доставки, по които "*****" ООД не е доставчик. Доставки на стоки от вида на посочените, може да осъществяват само лицензирани за целта лица по реда на Закона за енергетиката (чл.39 от ЗЕ), съответно за електроенергията, и "В и К оператор" по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, получил разрешително за водовземане и ползване на воден обект по реда Закона за водите, съответно за водата. Жалбоподателят не притежава нито едно от качествата, изрично предвидени в специалните закони, за да може да осъществява вменените му с РА доставки. Самият факт, че специален закон предвижда лицензионен, съответно разрешителен режим за изпълнение на доставки от вида на посочените, категорично изключва възможността те да имат характер на съпътстващи разходи по смисъла на ЗДДС.
Извършеното префактуриране от страна на жалбоподателя, след като е заплатил съответното задължение за електроенергия и вода, не му придава качеството на доставчик на електроенергия и вода и не е основание за начисляване на ДДС. Това префактуриране не отразява някаква икономическа дейност, целяща полза за жалбоподателя, а е изпълнение на изискванията за редовна счетоводна отчетност. Разходите са били заплащани от наемодателя като титуляр на съответната партида за електромер и водомер. Следователно липсва доставка, по която доставчик да е жалбоподателят, а получените от него суми, след като не са плащане по облагаема доставка, не следва да се включват в облагаемия му оборот, респективно да се облагат.
Ето защо, обжалваният РА, като постановен в обратен смисъл и в противоречие със закона, се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени. Направеното искане за присъждане на разноските по делото също се явява основателно и такива ще следва да се присъдят на жалбоподателя в размера, в който са направени.
Извадка от Решение на Административен съд- Пловдив
http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0261d807/00112508.htm
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки. Освен това, данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя (чл.26, ал.2, т.З от ЗДДС). Безспорно отдаването под наем на недвижим имот е доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС, която е облагаема (чл.12, ал.1 от ЗДДС). Съгласно разпоредбата на чл.232 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. В приложените по делото общо седем броя договори за наем, съответно №6 от 04.02.2003г. (лист 34), №2 от 24.01.2003г. (лист 35), №4 от 19.05.2003г. (лист 36), №6 от 01.11.2004г. (лист 37), №4 от 01.04.2004г. (лист 38), №20 от 01.01.2007г. (лист 39) и №16 от 15.09.2006г. (лист 56а-57), по които жалбоподателят е наемодател, е изрично посочено, че наемателят е длъжен да заплаща допълнително всички консумативни разходи- такса смет, ел.енергия, вода и телефонни разговори, но същите не са част от наемната цена, а представляват допълнителни задължения към основното- да се ползва недвижимия имот. Следва да се отбележи, че във всички посочени договори за наем срокът е едногодишен с изключение на договор №20 от 01.01.2007г., и не са ангажирани доказателства наемоползването да е продължило и след изтичането на съответния срок, за да се приеме, че същите са били действащи и през ревизирания период. Но доколкото липсва спор по този факт между страните, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал наемоотдаване през посочения период.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, в размери, определени от съответния общински съвет. В случая, ползването на офиси става не по силата на ограничено вещно право на ползване, а по силата на наемно правоотношение, следователно не е налице хипотезата на чл. 26, ал.З, т.1 от ЗДДС, която органите по приходите са посочили като основание за включването и в облагаемия оборот на "*****" ООД. На следващо място, водата и електроенергията са стоки по смисъла на ЗДДС, но техните доставки имат самостоятелен характер, а не са съпътстващи разходи, както са били неправилно квалифицирани от ревизионните органи. Същите имат характер на самостоятелни доставки, по които "*****" ООД не е доставчик. Доставки на стоки от вида на посочените, може да осъществяват само лицензирани за целта лица по реда на Закона за енергетиката (чл.39 от ЗЕ), съответно за електроенергията, и "В и К оператор" по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, получил разрешително за водовземане и ползване на воден обект по реда Закона за водите, съответно за водата. Жалбоподателят не притежава нито едно от качествата, изрично предвидени в специалните закони, за да може да осъществява вменените му с РА доставки. Самият факт, че специален закон предвижда лицензионен, съответно разрешителен режим за изпълнение на доставки от вида на посочените, категорично изключва възможността те да имат характер на съпътстващи разходи по смисъла на ЗДДС.
Извършеното префактуриране от страна на жалбоподателя, след като е заплатил съответното задължение за електроенергия и вода, не му придава качеството на доставчик на електроенергия и вода и не е основание за начисляване на ДДС. Това префактуриране не отразява някаква икономическа дейност, целяща полза за жалбоподателя, а е изпълнение на изискванията за редовна счетоводна отчетност. Разходите са били заплащани от наемодателя като титуляр на съответната партида за електромер и водомер. Следователно липсва доставка, по която доставчик да е жалбоподателят, а получените от него суми, след като не са плащане по облагаема доставка, не следва да се включват в облагаемия му оборот, респективно да се облагат.
Ето защо, обжалваният РА, като постановен в обратен смисъл и в противоречие със закона, се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени. Направеното искане за присъждане на разноските по делото също се явява основателно и такива ще следва да се присъдят на жалбоподателя в размера, в който са направени.
Извадка от Решение на Административен съд- Пловдив
http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0261d807/00112508.htm
потребител Димана Цветинова
отговори на въпрос
на 03 Юли. 2012
Благодаря за отговора.От прочетеното разбирам,че таксата смет,която Наемодателят ще префактурира на наемателя е необлагаема сделка.А бихте ли ми посочили кой чл.да посоча като мотив за необлагане?
експерт Eli Marova
отговорина потребителя Димана Цветинова
на 03 Юли. 2012
Според чл.64 от ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон, а това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят и още 3 хипотези извън казуса. Наемателят не попада в задължените лица, от което следва, че заплащането от него на таксата за битови отпадъци е част от договора за наем и представлява допълнително заплащане, но не е такса за битови отпадъци. Според чл.26 ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя. От това следва наемодателят да третира тази доставка като част от основната доставка /наем/ и да спази данъчния режим за нея, т.е да начислите данък 20%.
експерт Павел Йончев
отговорина потребителя Димана Цветинова
на 03 Юли. 2012
По смисъла на чл. 113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
По смисъла на същия закон данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Сами преценете дали е нужно да се издава фактура и да се посочва основание, мисля че сте наясно и събирате доказателства подкрепящи вашето мнение.
Съветвам Ви да се запознаете с пространното изложение на данъчен консултант Панева: http://ezines.zakonnik.net/viewzine/index.php?va=1&id=6824
По смисъла на същия закон данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Сами преценете дали е нужно да се издава фактура и да се посочва основание, мисля че сте наясно и събирате доказателства подкрепящи вашето мнение.
Съветвам Ви да се запознаете с пространното изложение на данъчен консултант Панева: http://ezines.zakonnik.net/viewzine/index.php?va=1&id=6824
