Искам да попитам собственик на ЕООД е избрал да е самоосигуряващо се лице(осигурява се за Пенсия,ДЗПО,Здравно осигуряване), не е сключил договор за възлагане на управлението (не получава възнаграждение,като управител). Избрал е да не разпределя печалба. В същото време работи и се осигурява по трудов договор на друго място.Въпроса ми е дали е необходимо да прави спрака за окончателния размер на осигурителния доход и да подава годишна Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. ,
Благодаря!
Благодаря!
Добавена в
1 отговор
потребител Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 20 Ян. 2013
Случаите, при които лицата са освободени от подаване на ГДД, са изброени в чл. 52 от ЗДДФЛ.
Ако работодателят по трудовото правоотношение е определил ггодишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, следва да се съобразите само с останалите хипотези, посочени в текста на чл. 52, както и с тези, по чл. 50, ал. 1, т. 4 - 5 и ал. 3
Не мога да не отбележа, че е напълно нормално и икономически оправдано лицата, които упражняват трудова дейност в дружествата, в които са съдружници или еднолични собственици, да получават доходи за тази дейност, без тези доходи да бъдат свързани с управленската им дейност. Особено в случаи, в които дружеството реализира печалба (казвате, че едноличният собственик е избрал да не разпределя печалба, от което съдя, че такава е реализирана)
Колкото до подаване на ГДД, към която се прилага само от справката за окончателния размер на осигурителния доход , без да се декларират доходи, е една технически съществуваща възможност.
Въпреки че съгласно ЗДДФЛ не е необходимо да се подава ГДД, то съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО следва да се подаде справката. Видно е, че КСО не предвижда хипотеза, при която извършването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице няма да е съпроводено с получаването на някакъв доход. От друга страна не е изрично упоменато, че неполучаването на доходи от упражняването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице е пречка лицето да бъде третирано като самоосигуряващо се.
Поради тези причини най-логично е поне осигуровките, които се внасят чрез банковата сметка на дружеството за сметка на самоосигуряващото се лице, да бъдат третирани като трудов доход за лицето и разходи за труд за дружеството.
Неподаването на ГДД в този случай не може да бъде третирано като нарушение на ЗДДФЛ. От друга страна само с подаването на декларация може да се декларира окончателния размер на осигурителния доход, каквото е изискването на чл. 6, ал. 8 от КСО
Ако работодателят по трудовото правоотношение е определил ггодишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, следва да се съобразите само с останалите хипотези, посочени в текста на чл. 52, както и с тези, по чл. 50, ал. 1, т. 4 - 5 и ал. 3
Не мога да не отбележа, че е напълно нормално и икономически оправдано лицата, които упражняват трудова дейност в дружествата, в които са съдружници или еднолични собственици, да получават доходи за тази дейност, без тези доходи да бъдат свързани с управленската им дейност. Особено в случаи, в които дружеството реализира печалба (казвате, че едноличният собственик е избрал да не разпределя печалба, от което съдя, че такава е реализирана)
Колкото до подаване на ГДД, към която се прилага само от справката за окончателния размер на осигурителния доход , без да се декларират доходи, е една технически съществуваща възможност.
Въпреки че съгласно ЗДДФЛ не е необходимо да се подава ГДД, то съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО следва да се подаде справката. Видно е, че КСО не предвижда хипотеза, при която извършването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице няма да е съпроводено с получаването на някакъв доход. От друга страна не е изрично упоменато, че неполучаването на доходи от упражняването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице е пречка лицето да бъде третирано като самоосигуряващо се.
Поради тези причини най-логично е поне осигуровките, които се внасят чрез банковата сметка на дружеството за сметка на самоосигуряващото се лице, да бъдат третирани като трудов доход за лицето и разходи за труд за дружеството.
Неподаването на ГДД в този случай не може да бъде третирано като нарушение на ЗДДФЛ. От друга страна само с подаването на декларация може да се декларира окончателния размер на осигурителния доход, каквото е изискването на чл. 6, ал. 8 от КСО
