Здравейте , основната дейност на фирмата ни е софтуерни услуги. Единственият работещ в компанията е нейният собственик , който полага личен труд. В продължение на три месеца той участваше в обучение , което се провеждаше в трета страна свързано с получаване на нещо като допълнителна квалификация свързана и необходима за дейността на фирмата. Получихме фактура на голяма стойност от трета страна.
Този разход може ли да бъде разход за фирмата ?
Трябва ли да начислим ДДС чл. 82 за получени услуги с протокол по чл.117 ?
Този разход може ли да бъде разход за фирмата ?
Трябва ли да начислим ДДС чл. 82 за получени услуги с протокол по чл.117 ?
1 отговор
експерт Портал Счетоводство
отговори на въпрос
на 30 Март. 2023
Относно приложението на ЗДДС: Хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС обхваща доставки, които са с място на изпълнение на територията на България, съгласно правилата на ЗДДС. Съгласно чл. 24, ал. 4, т. 3 от ЗДДС при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице мястото, където фактически се провежда събитието. Тъй като в случая обучението е проведено в трета страна, ако услугата се състои стриктно в предоставяне на достъпи съпътстващи достъпа услуги, мястото на изпълнение е там, където услугата е фактически извършена, т.е. третата страна. Услугата е извън териториалния обхват на ЗДДС и не е дължим данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона.
Относно признаването на разхода: Разходите за обучение на персонала по принцип се третират като разходи, несвързани с дейността, освен когато отговарят на условията по чл. 177а от ЗКПО или ако представляват задължение на работодателя съгласно КТ. В случая разходът не отговаря на тези условия и няма да бъде признат за данъчни цели. Тъй като разходът е извършен в полза на собственика най-вероятно ще бъде третиран като скрито разпределение на печалба със съответстващите му последици – данък върху дивидентите и евентуална санкция, ако разпределението не бъде декларирано в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на основание чл. 267 от ЗКПО. Съществува евентуална възможност обучението да се оформи като възнаграждение на собственика за положен личен труд в собственото му дружество, изплатено в натура, върху което се дължи данък по ЗДДФЛ и осигуровки по КСО. В този случай разходът е данъчно признат по общия ред като разход за възнаграждение.
Относно признаването на разхода: Разходите за обучение на персонала по принцип се третират като разходи, несвързани с дейността, освен когато отговарят на условията по чл. 177а от ЗКПО или ако представляват задължение на работодателя съгласно КТ. В случая разходът не отговаря на тези условия и няма да бъде признат за данъчни цели. Тъй като разходът е извършен в полза на собственика най-вероятно ще бъде третиран като скрито разпределение на печалба със съответстващите му последици – данък върху дивидентите и евентуална санкция, ако разпределението не бъде декларирано в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на основание чл. 267 от ЗКПО. Съществува евентуална възможност обучението да се оформи като възнаграждение на собственика за положен личен труд в собственото му дружество, изплатено в натура, върху което се дължи данък по ЗДДФЛ и осигуровки по КСО. В този случай разходът е данъчно признат по общия ред като разход за възнаграждение.
