Фирмата се занимава с покупка на зърнени храни и преработката им в брашно. От миналата година имаме останало смляно брашно, което към момента не сме продали. Какви са най-общо сроковете за съхраняване на такива продукти и при необходимост каква е процедурата за бракуването им - документация, осчетоводяване ?
Добавена в
3 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 11 Окт. 2012
Съгласно чл. 12 от ЗХ, производството и търговията с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на същия закон, което включва изискването обектите да имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта. По силата на чл. 73, ал. 2, т. 8 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г. (обн. ДВ, бр. 55/2006 г.) за хигиената на храните, едно от основните изисквания към технологичната документация е посочването на съхранението и транспорта на храната с определяне на срока на трайност.
Съгласно чл. 17 от Закона за храните, производителите и търговците на храни, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. В съответствие с това министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба определени изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности. Едновременно с това браншовите организации на производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи разработват ръководства по подотрасли за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни.
Обръщаме внимание, че не могат да бъдат изчерпателно изброени всички нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива, уреждащи изискванията към съответните видове продукти. В съответствие с това и имайки предвид гореизложеното, могат да бъдат дадени следните примери за нормативните актове, регламентиращи изтичане срока на годност:
• всички посочени по-горе нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива;
• стандартите ISО;
• сертификати за съответствие с изискванията на международни норми;
• Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им (обн. ДВ, бр. 61 от 31.07.1959 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.);
• други.
По отношение на признати за данъчни цели разходи в обичайните за
съответната дейност размери
В Закона за корпоративното подоходно облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, или изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО).
Всяко данъчно задължено лице следва да може да докаже обичайните размери на брак за съответната дейност, за всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас. Посочените документи следва да се разработват при съобразяване със спецификата на дейността на предприятието, негов предишен опит, осреднени стойности на база минал опит, отраслови характеристики и др. Обичайните размери за брак при всяка дейност са различни и зависят от целия технологичен процес на производство, поради което не могат да бъдат точно посочени. Във всички случаи е необходимо да се има предвид, че разходите от брак на стоково-материални запаси, определени с фирмен стандарт, следва да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение и транспортиране, да влияе върху разходите за брак на стоково-материални запаси.
С оглед на гореизложеното изразяваме становище, че прилагането на чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО следва да е съобразено с разпоредбите на Наредба № 3а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, като обръщаме внимание, че посочената наредба визира само част от дейностите, при които биха могли да възникнат естествените фири, а именно - тя е приложима само по отношение на изброените в чл. 2, б. "а" - "д" фази на движение и обръщение на стоково-материалните запаси и не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните запаси при производство (чл. 12, ал. 2 от същата наредба).
Документи, удостоверяващи брак на стоково-материални запаси
В чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството са посочени реквизитите на първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В съответствие с това документ, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси следва да съдържа необходимите реквизити, като може да съдържа и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Пример за такъв документ е протоколът за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и/или с всеки друг документ, удостоверяващ основанието за брак. Пример за такъв друг документ е фирмения стандарт, в който е посочен срока на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер за всяка партида и/или всеки отделен вид стоково-материален запас.
Източник: Указание №3_3894/21.08.2009 г. на НАП, относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане на бракуването на негодни хранителни стоки и стоки с изтекъл срок на годност
Съгласно чл. 17 от Закона за храните, производителите и търговците на храни, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. В съответствие с това министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба определени изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности. Едновременно с това браншовите организации на производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи разработват ръководства по подотрасли за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни.
Обръщаме внимание, че не могат да бъдат изчерпателно изброени всички нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива, уреждащи изискванията към съответните видове продукти. В съответствие с това и имайки предвид гореизложеното, могат да бъдат дадени следните примери за нормативните актове, регламентиращи изтичане срока на годност:
• всички посочени по-горе нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива;
• стандартите ISО;
• сертификати за съответствие с изискванията на международни норми;
• Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им (обн. ДВ, бр. 61 от 31.07.1959 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.);
• други.
По отношение на признати за данъчни цели разходи в обичайните за
съответната дейност размери
В Закона за корпоративното подоходно облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, или изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО).
Всяко данъчно задължено лице следва да може да докаже обичайните размери на брак за съответната дейност, за всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас. Посочените документи следва да се разработват при съобразяване със спецификата на дейността на предприятието, негов предишен опит, осреднени стойности на база минал опит, отраслови характеристики и др. Обичайните размери за брак при всяка дейност са различни и зависят от целия технологичен процес на производство, поради което не могат да бъдат точно посочени. Във всички случаи е необходимо да се има предвид, че разходите от брак на стоково-материални запаси, определени с фирмен стандарт, следва да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение и транспортиране, да влияе върху разходите за брак на стоково-материални запаси.
С оглед на гореизложеното изразяваме становище, че прилагането на чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО следва да е съобразено с разпоредбите на Наредба № 3а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, като обръщаме внимание, че посочената наредба визира само част от дейностите, при които биха могли да възникнат естествените фири, а именно - тя е приложима само по отношение на изброените в чл. 2, б. "а" - "д" фази на движение и обръщение на стоково-материалните запаси и не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните запаси при производство (чл. 12, ал. 2 от същата наредба).
Документи, удостоверяващи брак на стоково-материални запаси
В чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството са посочени реквизитите на първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В съответствие с това документ, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси следва да съдържа необходимите реквизити, като може да съдържа и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Пример за такъв документ е протоколът за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и/или с всеки друг документ, удостоверяващ основанието за брак. Пример за такъв друг документ е фирмения стандарт, в който е посочен срока на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер за всяка партида и/или всеки отделен вид стоково-материален запас.
Източник: Указание №3_3894/21.08.2009 г. на НАП, относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане на бракуването на негодни хранителни стоки и стоки с изтекъл срок на годност
потребител Aleksandrina Filipova
отговорина потребителя Павел Йончев
на 12 Окт. 2012
Здравейте, искам да попитам за брак на материали в печатната дейност.Има производствени материали , които се водят технологичен брак, но понеже никъде не намерих норми за този вид дейност не отчитам такъв.Може ли да имам проблеми при евентуална проверка, че изписвам материалите като ги включвам само в себестойността на продукцията?В края на годината имам само символични бройки в сметка 302, тъй като съм ги изписала за продукцията(себестойността ми е много малка и изписвам максимум материали).Благодаря предварително!
експерт Павел Йончев
отговорина потребителя Aleksandrina Filipova
на 12 Окт. 2012
Считам, че по вашия въпрос е даден отговор по-горе:
"В Закона за корпоративното подоходно облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, или изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО)."
"По сериозно" е положението с прилагането на ЗДДС, по отношение на тези разходи за липси и брак.
"В Закона за корпоративното подоходно облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, или изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО)."
"По сериозно" е положението с прилагането на ЗДДС, по отношение на тези разходи за липси и брак.
