Aктуална административна практика на НАП по прилагането на ЗОПБ във връзка с изплащане на дивиденти

Законът за ограничаване на плащанията в брой беше обнародван в ДВ. бр.16 от 22 Февруари 2011 г. и относно прилагането му беше издадено указание на Министерство на финансите изх. № УК – 3 от 04.04.2011 г. В раздел ІV, точка 6 от указанието се разглежда изрично приложението на закона по повод изплащането на дивиденти, като в тази връзка могат да се обобщят два основни момента:

 Всяко отделно решение на компетентния орган на дружеството за разпределяне на дивиденти представлява самостоятелна парична престация за целите на ограниченията по ЗОПБ.

 Всеки съдружник или акционер е страна по отделно (самостоятелно) правоотношение с дружеството, което няма връзка с правоотношенията между дружеството и всеки от останалите съдружници/акционери. Съответно изплащането на дивидент към всеки отделен съдружник или акционер представлява самостоятелна парична престация за целите на прилагане на ЗОПБ.

Ще припомним и описаното в раздел ІІІ, т. 3.5. от указанието, че размерът на плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането, като в указанието е даден пример дължим ДДС във връзка с доставка. В контекста на разглеждания казус по изплащане на дивиденти този текст касае окончателния данък по ЗДДФЛ или данъка при източника по ЗКПО, когато е дължим във връзка с разпределените дивиденти.
 

Накратко, при преценка дали дадено плащане в брой на дивидент съответства на разпоредбите на ЗОПБ следва да се вземе предвид брутният размер на задължението (преди приспадане на данъка) по едно решение към един съдружник или акционер и този размер да е под нормативно установения праг.
 

От момента на приемането си до сега законът претърпя редица промени, като по-съществените от тях, касаещи дивидентите, са в сила от 02.12.2019 г. и от 01.09.2023 г. В настоящото изложение ще направим преглед на административната практика на НАП във връзка с тези изменения, т.е. от 2019 г. до 30.06.2024 г., с оглед на това, дали промените в нормативните текстове са породили промени в становищата на НАП и различно третиране на материята по изплащане на дивиденти във връзка с ограниченията на ЗОПБ спрямо указанието на Министерство на финансите от 2011 г. Материалът няма за цел да представи правно или друго тълкуване на закона, а само да синтезира официалната практика на НАП, в качеството й на санкциониращ орган съгласно административнонаказателните разпоредби на закона и да послужи като ориентир при вземане на решения във връзка с изплащането на дивиденти относно възможните рискове от санкции.

Към момента текстът на ЗОПБ, касаещ изплащането на дивидентите гласи:

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

...

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.;

…

4. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Изменението в чл. 3, ал. 1, т. 2 от закона породи опасенията, че така формулираният текст касае изплащането на дивиденти по няколко решения на общото събрание за определен период от време (например една година), т.е. разпределението на дивидент по различни решения на компетентния орган на капиталовото дружество може да се разглежда като „част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание“. Съответно плащанията за дивидент по отделни решения, които са на стойност под нормативно определения минимум, биха могли да попаднат в обхвата на забраната.

В становище на ЦУ на НАП изх. № № М-39-00-2/04.05.2020 г. е посочено:
 

„От мотивите за приемане на закона става ясно, че законодателният замисъл е регулациите да обхващат движението на парични средства над определен размер, т. е. ограниченията да не са само по отношение на плащанията по договори. Действалият обаче до 02.12.2019 г. текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия беше приложим само относно договорите. Поради липсата на мотиви за промяната в текста на тази разпоредба, привнесена с § 55 на ЗИД на ЗМИП (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), следва да се приеме както наличието на връзка между плащанията в брой и мерките срещу изпиране на пари, така и че с новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е реализиран първоначалният законодателен замисъл за ограничаване на паричните транзакции в брой, не само когато техният източник е договор, а и по отношение на всички основания (с изключение на посочените в чл. 2 от ЗОПБ), в това число и извъндоговорните, пораждащи задължения за предаване на пари, каквито са деликтът, неоснователното обогатяване, воденото на чужда работа без пълномощно, решение на общото събрание на съдружниците, на етажни собственици и т.н. С изменението на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се увеличават хипотезите, обхванати от забраната за извършване на плащания в брой на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.“

Статията продължава в "Съветник Данъци и такси на моята фирма - бр. 58, юли 2024" - тук >>