Данъчно облагане при ползване от управителите на активи и ресурси на управляваните от тях дружества

Статията е част от експертните анализи на Бойчо Момчилов относно отговорности, права и задължения на управителя на търговското дружество. За правни задължения, имушествена отговорност, социално и здравно осигряване и други – вижте електронното ръководство „Отговорността на управителя на търговското дружество“ тук >>
 
Според данъчните експерти в такива случаи следва да се има предвид, че съгласно чл. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Следователно, за да е налице основание за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, е необходимо физическото лице да е придобило доход. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчният закон не дава специална дефиниция на понятието „доход“, а групира доходите според формата на плащане и според източника им.
 
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане, доходите могат да бъдат парични и непарични, а класификацията на доходите според източника им се съдържа в нормата на чл. 10, ал. 1 от същия закон. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ са визирани доходите от трудови правоотношения, като в тази връзка следва да се уточни, че според § 1, т. 26, б. „з“ от допълнителните разпоредби на закона, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, се определят като трудови правоотношения.
 
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Освен това, на основание чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват и доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Следователно, ако по въпросното правоотношение не е извършвано плащане в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, не е налице основание за определяне на данък по реда на ЗДДФЛ. Следва да се подчертае, че водещи за целите на облагането са не уговорките в сключения договор, а реално извършените действия от страна на задължените лица. Възможно е например в договора за управление и контрол да е посочено, че физическото лице няма да получава възнаграждение, но ако са направени други плащания от работодателя или за сметка на работодателя в полза на това физическо лице, то ще е реализирало доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
 
Според данъчните експерти по принцип аргументите за сключването на безвъзмезден договор за управление и контрол са твърде неясни, поради което обръщат внимание и на разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, според която при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО.
 
Източник: Електронно ръководство “Отговорността на управителя на търговското дружество“. Ще го намерите тук >>