Особени ревизионни производства и процесуални действия за защита на ревизираното лице

А ето и част от анализа по темата:
 
Някои ревизии имат известни особености. Така например особеност при ревизията на физически лица произтича от методиката, по която ревизиращите органи установяват данъчната основа, както и от неблагоприятните последици от непредставянето в срок на изисканите в хода на ревизията доказателства.
 
Особеност има и при връчване на първоначално издадената заповед за ревизия. Във връзка с връчването на заповедта за възлагане на ревизия ЗВР на физическо лице специфичното е, че същата не може да бъде връчена чрез прилагане към досието съгласно чл. 32 от ДОПК.
 
Аргументи в тази насока са развити в няколко указания на НАП. Мотивите са, че в ДОПК липсва аналогична разпоредба на чл. 49, ал. 1 от ДПК /отм./, която задължаваше данъчните субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 дни в чужбина, да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчна администрация.
 
Такова задължение в ДОПК е вменено само на законните представители на юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да упълномощят лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове. В ДОПК е предвидено задължение за посочване на лице на територията на страната, което да представлява физическите лица при отсъствието им повече от 30 дни от страната единствено, когато е започнало производство, за което са уведомени. Връчването по реда на чл. 32 от ДОПК не може да се счита за уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба.
 
При ревизия на физически лица, органите по приходите на НАП използват методика за определянето на данъчната основа на ревизираното лице чрез съпоставяне на приходи и разходи и определяне на паричния поток, ден по ден. 
   
Следователно определя се поток не на годишна база, а се изследва текущо през годината надвишават ли разходите над приходите на ревизираното лице. В резултат на тази методика в случаите, когато установят такова несъответствие, пристъпват към извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като приемат, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК  – укрити приходи или доходи.   
 
Ето защо при ревизията на физически лица е много важно своевременното представяне на доказателства за началното салдо на притежаваното от тях имущество.
 
Целия експертен анализ можете да прочетете в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“ тук >>