Особености на онлайн търговията, изисквания, данъчно третиране

Автор на експертния анализ: Алиция Профирова. Анализът е част от най-новия брой на счетоводното списание „10 с ДДС“ – бр. 16 за месец октомври. В броя ще намерите още цели готови експертни решения по най-актуални и заплетени казуси, свързани с:
 
❒ Регистриране на онлайн магазин при продажби през Amazon или Etsy. Издаване на касови бележки при получаване на картови плащания;
 
❒ Подаване на справки по режим „в Съюза“ при продажби през Амазон Франция с френски ДДС номер;
 
❒ Регистрация по ЗДДС за българска фирма, която ще приема и обработва заявки за американска фирма;
 
❒ Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане законопроекти за промени в ЗДДС, ЗАДС и ЗКПО;
 
+ Обнародвания в Държавен вестник
 
Вижте списанието тук >>
 
 
 
Като първа стъпка бе предприето електронните магазини, чрез които данъчно задължените лица извършват продажбите си, да подадат информация в портала за е-услуги на НАП. Когато бе приета тази промяна, заварените случаи на електронни магазини следваше да подадат своята информация, като в случая бе без значение това дали продават стоки от собст- вен електронен магазин или използват чужд електронен магазин - например Емаг. За новите електронни магазини изискването е данъчно задълженото лице да подаде информация за електронния си магазин преди започване на дейността на този електронен магазин.
 
 
Едновременно с това изискване за информация бяха приети и промени в Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, като бе въведено понятието СУПТО. Поради многото проблеми и неизяснени въпроси във връзка с прилагането на СУПТО, постепенно тази наредба претърпя съответни корекции, като в настоящия момент използването на СУПТО в повечето случаи отстава само като доброволно решение, а не като законово задължение. Един сериозен проблем, свързан именно с продажбите чрез електронни магазини – плащанията чрез виртуален ПОС терминал, т.е. неприсъствено плащане на стоката чрез дебитна/  кредитна  карта, също намери решение. Когато се извършват подобни продажби чрез електронния магазин, вече не е необходимо да бъде издаван фискален бон от фискално устройство. Предприятието може да избере да издава на купувача друг документ за регистриране на продажбата. Това право обаче не е абсолютно. Продавачът има право да се възползва от него, ако не приема други плащания, които изискват издаването на касов бон – продажби в брой, плащане на физически ПОС терминал или плащания чрез наложен платеж.
 
Необходимо е да се направи разграничение на понятията „наложен платеж“ и „пощенски паричен превод“. Тези видове плащания обикновено се приемат чрез куриерски фирми. Разликата е в това, че не всички куриерски фирми имат регистрация за извършване на пощенски парични преводи, т.е. ако електронният магазин използва куриерска фирма, която не предлага услугата „пощенски паричен превод“, а само „наложен платеж“, магазинът има задължението да издава фискален касов бон към крайния клиент. В този случай дори и да приема плащания чрез виртуален ПОС, този магазин е длъжен да издава и на тези свои клиенти фискален бон от фискално устройство. Когато електронният магазин не е задължен да издава фискални бонове, е длъжен всеки месец до 15-то число да подава към НАП стандартизиран одиторски файл за извършените продажби за предходния отчетен месец.
 
 
През настоящата година бяха приети промени и въведени нови режими за Интернет продажби на стоки в ЕС. Тези промени са наложени от факта, че ДДС е данък върху потреблението и основния му принцип е, че той следва да се заплаща на мястото, където стоката се потребява. Поради сериозното увеличение на продажбите от електронни магазини в световен мащаб, все по-големи стават загубите на бюджетите на много страни от ЕС. В тази връзка са приети промени  в  директиви  и  регламенти,  в  сила от 01.07.2021 год. По този начин се променя данъчното третиране на продажбите от електронни магазини към данъчно незадължени лица от други страни членки на ЕС. Тук трябва да  си припомним  кои  са  данъчно незадължените лица – това са обикновени физически лица, купуващи стоки за лично потребление; нестопански организации; юридически лица, които не са регистрирани по ДДС, както и юридически лица, осъществяващи стопанска дейност, но купуващи стоки за нестопански цели или непредставящи ДДС номер. Необходимо е да припомним, че наличието на ДДС номер на купувача в друга страна членка на ЕС е основно условие да имаме наличие на ВОД.
 
 
И до промените в ЗДДС във връзка с новите режими имаше изискване извършващите дистанционни продажби да следят оборота си за регистрация по ДДС за всяка държава членка, където осъществяват продажби, и след достигането на определения праг за регистрация, да се регистрират за целите на тези продажби в съответната държава. Каква е разликата с новия режим? Преди приемане на новите правила за всяка държава имаше различен праг за регистрация, като за повечето държави той бе доста висок – 35000 евро - и трябваше да бъде достигнат за всяка държава поотделно. Така доста голяма част от продажбите оставаха извън облагането по ДДС и съответните държави, в които има по- голямо потребление, търпяха сериозни загуби за бюджета. Промяната от 01.07.2021 год. въведе общ единен праг за регистрация, като той е 10000 евро и то не за всяка държава, а за всички държави. Друг важен момент е, че този праг се прилага, независимо от факта дали фирмата е регистрирана по ЗДДС в България или  не.  Следователно може  да имаме случай, в който едно дружество да не е  регистрирано в  България  по  ЗДДС,  но вследствие на продажбите си в електронен магазин към крайни потребители в ЕС, да следва да се регистрира по специалния режим. Този режим е т.нар. режим на „едно гише“ или OSS. В този случай фирмата, която  е  достигнала прага  от  10000  евро, следва да направи своята регистрация за облагане на едно гише. Тази схема е добро- волна,  незадължителна, а  задължителна остава регистрацията на българския Интернет търговец във всяка една страна на ЕС, в която продава стоки. Ако фирмата вече има такава регистрация, е препоръчително тя да остане, особено ако разходите за поддържане на счетоводство в съответната държава членка на ЕС не са особено високи. Разбира се, всеки трябва сам да прецени дали тази регистрация да остане или да се регистрира по системата на „едно гише“.
 
Целия експертен анализ можете да прочетете в октомврийския брой на списанието „10 с ДДС“, като го поръчате тук >>