В самата ЗВР обикновено се посочва, че ревизиращите органи трябва да издадат ревизионен доклад в срок до 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Винаги при издаването на Ревизионния доклад (РД) този срок е спазен, но обичайно връчването на ревизионния доклад се извършва много по-късно от указания в ДОПК 7-дневен срок.
Анализ от експерт Бойчо Момчилов, включен в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“. Вижте книгата тук >>
Издаването на Ревизионния доклад, извън 14-дневния срок, се приема за нарушение на ДОПК, което може да доведе дори до отмяна на Ревизионния акт, издаден въз основа на такъв РД.
В тази хипотеза например при обжалване на РА могат да се изтъкнат следните аргументи:
„Считам, че ревизията е извършена в нарушение и на общите принципи на административното производство. Необходимо е да се има предвид, че на всеки етап от производствата, осъществявани по реда на ДОПК, следва да се спазват правилата за определяне на компетентността на органите по приходите и публичните изпълнители, доколкото актовете и действията, издадени или извършени от некомпетентен орган, водят до тяхната недействителност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 14.05.2001 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България, съгласно което административният орган трябва да е компетентен по материя, по място, по степен и по време. Хипотезата, при която индивидуалният административен акт е издаден след срока, определен в съответните актове, а в конкретния случай – срокът, определен в ЗВР № …………………. /01.07.2012 г., е изтекъл към момента на издаване на Ревизионния доклад № ….. /30.08.2012 г., поради което считам, че органите по приходите, определени да издадат ревизионния доклад, са го издали извън сроковете, за които изрично са били оправомощени и като такъв не следва да поражда никакви правни последици.“
Връчването, след изтичането на 7-дневния срок (понякога и два месеца след издаването на доклада), не се приема за незаконосъобразно действие.
ЗВР не подлежи на обжалване самостоятелно. Тя може да бъде обжалвана само с РА.
В чл. 117, ал. 2 от ДОПК е посочено съдържанието на РД, като по мнението на автора - най-важната част от съдържанието на РД са: l извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
l предложението за установяване на задълженията;
l опис на приложените доказателства.
Към РД трябва да се приложат всички доказателства, описани в РД, които са събрани по време на ревизията. Заедно с РД се връчват и приложените към него доказателства, като изрично се вписва в РД, че при получаването на РД ревизираният субект е получил и описаните в същия доказателства. Това е правилото, но в практиката невинаги към РД се връчват и доказателствата. Това е обяснимо, тъй като обемът от доказателства, който събират орга- ните по приходите, е изключително голям. Преобладаващата част от спора с органите по приходите е свързан с доказателствата. Именно по тази причина е важно да се обръща внимание, когато се връчва РД, дали с него се връчват и доказателствата.
Целия анализ вижте в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“. Вземете я тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари