До скрито разпределение на печалбата прибягват предимно големи международни компании с дъщерни дружества в България, като по този начин целят главно да трансферират извън страната необложени приходи. Най-често използваните техники са като българското дружество от групата заплаща на чуждестранното дружество майка суми за извършени услуги или лихви по предоставен заем.
Такъв случай е разгледан в Решение № 11741 от 6.11.2015 г. на ВАС. В хода на ревизия органите по приходите установили, че данъчно задълженото лице е отчело административни разходи и разходи за реклама по сметка 602 Разходи за външни услуги, с които е намалило финансовия си резултат за годината. Осъществените счетоводни операции са във връзка със сключен договор с ирландско дружество за рекламиране на предлаганите от него имоти. По договор за маркетингови услуги с чуждестранно дружество със се
далище в Люксембург ревизираното дружество е издало фактура с предмет на доставката „дължима такса”. При тези обстоятелства ревизиращите са приели, че отчетените разходи за реклама представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗКПО и на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО с тях следва да се коригира финансовият резултат на предприятието в посока увеличение.
Анализ от експерт Бойчо Момчилов, включен в изданието „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци.“. Вижте книгата тук >>
Също така по време на ревизията е установено, че ревизираното дружество като заемодател е сключило договори за заем със свързани с него лица за срок от 10 години при 0% лихва за първите пет години. Ревизиращите са приели, че е налице съществено отклонение от пазарната лихва, с оглед на което са назначили експертиза за определяне на релевантния лихвен процент за 2008 и 2009 г. Вещото лице е посочило, че пазарната лихва за 2008 г. е в размер на, 7,7%, а за 2009 г. – 4,40%. Тези стойности са определени като сбор от 6-месечен Еuro Libor + 3% надбавка и въз основа на тях органите по приходите са изчислили прихода от лихви от непогасените главници, като на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на дружеството с получената разлика.
Спрямо така установената фактическа обстановка ВАС стига до извода, че сами по себе си представените договори за маркетингови услуги не доказват изпълнението на поетите по тях задължения. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО отклонение от данъчно облагане е налице при заплащане на възнаграждение за услуги, без те да са реално извършени. Тези разходи са документално необосновани, поради което и по аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. В случая неустановеността на реалното извършване на спорните услуги води до извод за осчетоводяване на несъществуващи разходи, с които неправомерно е намален финансовият резултат на дружеството.
Идентично заключение следва и по отношение на констатациите относно размера на лихвите по предоставените заеми, тъй като ре- левантен е не договорният, а пазарният лихвен процент към мо- мента на сключване на сделката. Именно него сочи нормата на чл. 16, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 от ЗКПО. Според ВАС правилно е опреде- лена пазарната лихва в съответствие относимите параметри на лихвените проценти съгласно предвидения в Наредба № Н-9/ 14.08.2006 г. метод на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице е анализирало и всички относими критерии по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, в резултат на което е определило, че за 2008 г. пазарният лихвен процент е в размер на 7,70%, а за 2009 г. – 4,40%.
Анализ от експерт Бойчо Момчилов, включен в изданието „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци.“. Вижте книгата тук >>
Също така по време на ревизията е установено, че ревизираното дружество като заемодател е сключило договори за заем със свързани с него лица за срок от 10 години при 0% лихва за първите пет години. Ревизиращите са приели, че е налице съществено отклонение от пазарната лихва, с оглед на което са назначили експертиза за определяне на релевантния лихвен процент за 2008 и 2009 г. Вещото лице е посочило, че пазарната лихва за 2008 г. е в размер на, 7,7%, а за 2009 г. – 4,40%. Тези стойности са определени като сбор от 6-месечен Еuro Libor + 3% надбавка и въз основа на тях органите по приходите са изчислили прихода от лихви от непогасените главници, като на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на дружеството с получената разлика.
Спрямо така установената фактическа обстановка ВАС стига до извода, че сами по себе си представените договори за маркетингови услуги не доказват изпълнението на поетите по тях задължения. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО отклонение от данъчно облагане е налице при заплащане на възнаграждение за услуги, без те да са реално извършени. Тези разходи са документално необосновани, поради което и по аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. В случая неустановеността на реалното извършване на спорните услуги води до извод за осчетоводяване на несъществуващи разходи, с които неправомерно е намален финансовият резултат на дружеството.
Идентично заключение следва и по отношение на констатациите относно размера на лихвите по предоставените заеми, тъй като ре- левантен е не договорният, а пазарният лихвен процент към мо- мента на сключване на сделката. Именно него сочи нормата на чл. 16, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 от ЗКПО. Според ВАС правилно е опреде- лена пазарната лихва в съответствие относимите параметри на лихвените проценти съгласно предвидения в Наредба № Н-9/ 14.08.2006 г. метод на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице е анализирало и всички относими критерии по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, в резултат на което е определило, че за 2008 г. пазарният лихвен процент е в размер на 7,70%, а за 2009 г. – 4,40%.
Изводи в същата насока, но значително по-задълбочени, можем да открием и в Решение № 7384 от 20.06.2016 г. на ВАС. Спорът между дружество и данъчната администрация е също по повод на разходи, фактурирани към чуждестранно лице – дружество майка, съгласно договори за вътрешнофирмен трансфер на персо- нал, като е счетено, че се касае за разходи, които не са свързани с дейността. От описаната фактическа обстановка става ясно, че българско дружество е извършило разходи за персонал – заплати, бонуси, добавки, социални и пенсионни вноски и др., които са фактурирани и осчетоводени, без да се установява конкретните физически лица, изпратени от чуждестранното дружество майка, да са престирали услуги/труд в полза на ревизираното лице, което е и основната причина разходите за тяхното възнаграждение да се приемат за несвързани с икономическата дейност на дружеството. Прието е, че липсват доказателства в какво се изразяват услугите и каква е тяхната стойност по отделни пера и видове услуги. Те не са разграничени нито счетоводно, нито в издадените фактури. Предметът на фактурите сам по себе си също е описан твърде общо, поради което не отговаря на изискването да индивидуализира съответната стопанска операция.
Целия анализ прочетете в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари