Вземете директно на имейла си 134 готови, актуални, експертни решения по вярното прилагане на ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, Наредба № Н-18 и ЗОПБ, ДОПК и ЗМДТ с електронната версия на книгата “Експертите решават: Данъчни казуси”. Поръчайте я от тук >>
Ето и пример за решен казус от изданието:
Въпрос: Юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС, придобива по стопански начин жилищна сграда с помещения за магазини и фитнес. Получено e разрешение за ползване на 04.07.2008 г. Декларирано e с декларация по ЗМДТ и е плащан данък сгради и такса отпадъци до настоящия момент. За изграждането на производствената сграда ЮЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит на закупените материали и ползвани услуги. Към днешна дата собствениците решават да продадат имота. Продажбата на сградата може ли да бъде третирана като освободена сделка без начисляване на ДДС като продажба на стара сграда и какви биха били последствията от отчитането на освободена сделка? Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на закупените материали и услуги за изграждането на производствената сграда, съгласно чл. 79 от ЗДДС? Ако следва, как ще се определи размерът на дължимото ДДС? Как счетоводно ще се отчете тази корекция? Следва ли и кога трябва да се направи корекция на коефициента в данъчната декларация относно извършването на облагаеми и освободена сделка? Има ли други последващи действия по ЗДДС, ако фирмата избере отчитане на освободена сделка? Ако фирмата избере сделката - продажбата на сграда - да е облагаема с ДДС, може ли земята да се фактурира отделно като освободена сделка?
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев, д.е.с.:
По силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 доставката на сгради, които не са нови, и прилежащите към тях терени са освободени доставки за целите на ЗДДС. Имайки предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 5 от ДР към закона, можем да заключим, че „сгради, които не са нови“ са тези, за които са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията[ За целите на отговора не разглеждаме сгради, които представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, доколкото във въпроса не е посочено да са извършвани такива строителни дейности.]. Ето защо в конкретния случай, след като разрешението за ползване на сградата е издадено на 04.07.2008 г., към настоящия момент тази сграда не попада в дефиницията за „нова сграда“, тъй като 60-те месеца от датата на издаване на разрешението за ползване са изтекли през 2013 година.
При положение че в конкретната фактическа обстановка дружеството осъществява продажба на сграда, която не е нова за целите на ЗДДС, е налице извършване на доставка на стока, която се състои от три компонента:
1. Сграда, която не е нова.
2. Продажба на земя.
2.1. Прилежащ терен към сграда, която не е нова.
2.2. Земя, която не е прилежащ терен към сграда, която не е нова.
1. Продажба на сграда, която не е нова.
Тази сделка, както споменахме по-горе, е определена като освободена такава по силата на чл. 45, ал. 3 от закона, но в същото време чл. 45, ал. 7 от закона дава възможност на доставчика да избере тя да бъде облагаема.
Или ако Вие изберете сделката да се третира като облагаема доставка, то за Вас не възникват никакви други задължения по закона, освен да начислите дължимото ДДС към датата на сделката. Ако обаче се позовете на чл. 45, ал. 3 и третирате сделката като освободена, то тогава приложение ще намерят разпоредбите на чл. 79, ал. 2 и 3 от закона, съгласно които, когато регистрирано лице е ползвало пълен данъчен кредит за придобиването на една стока и впоследствие с нея извърши сделка, за която не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, то лицето следва да възстанови ползвания данъчен кредит. Като за стоки, които представляват недвижими имоти, размерът на дължимия данък се определя по формулата:
ДД = НДДС х 120 х 1/20 х БГ, където
ДД е дължимият данък;
НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по чл. 79, ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.
В конкретния случай, ако приемем, че Вие сте започнали ползването на имота веднага след неговото въвеждане в употреба и го продавате през настоящата 2023 г., при Вас стойността на БГ (брой години) от формулата ще се изчисли като 5. (При приспаднат данъчен кредит през 2008 година, 20-годишният срок изтича през 2027 година, а броят години от 2023 година до 2027 година включително е точно 5).
След като определите дължимия данък по посочения по-горе ред, Вие следва да го начислите посредством издаването на протокол по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС. Протоколът следва да съдържа посочените реквизити в чл. 66, ал. 3 от правилника, а именно:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;
6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
7. брой на съответните години по чл. 79, ал. 3 от закона;
8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
10. размер на дължимия данък.
Съгласно чл. 79, ал. 4 от закона Вие следва да издадете протокола за корекция най-късно в последния ден на данъчния период (месеца), през който е възникнало обстоятелство, изискващо корекция на данъчен кредит, и следва да го отразите в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Като размерът на корекцията се посочва в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите (чл. 66, ал. 9 от ППЗДДС).
От счетоводна гледна точка така начисленият данък следва да се осчетоводи като текущ разход за дейността, който на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО ще бъде данъчно признат за дружеството при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък по реда на материалния данъчен закон.
2. Продажба на земя.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС прехвърлянето на собственост върху УПИ е облагаема сделка за целите на закона, като това не важи за прилежащ терен на сграда, която не е нова.
Ето защо, ако земята, върху която е построен имотът, не е УПИ, то сделката по прехвърлянето ѝ е освободена доставка и след като при придобиването ѝ не сте ползвали данъчен кредит, то и при продажбата ѝ няма да възникнат за Вас някакви задължения по ЗДДС.
В конкретното запитване земята, предмет на доставката, е УПИ, поради което предприятието продавач следва да я разглежда като две доставки, а именно:
2.1. Продажба на прилежащ терен към сграда, която не е нова.
Както споменахме по-горе, съгласно чл. 45, ал. 3 от закона сделката с УПИ, което е прилежащ терен към сграда, която не е нова, е освободена за целите на ЗДДС, като данъчно задълженото лице може да избере тази доставка да е облагаема, позовавайки се на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
В § 1, т. 6 от ДР на закона е дадено определението за прилежащ терен, а именно това е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. След като земята, върху която е построена сградата, е УПИ, предприятието ще има право да избере дали частта от нея, която е прилежащ терен, да се третира като освободена сделка. В този случай, ако при придобиването на земята сте ползвали данъчен кредит, следва да направите корекциите по реда на чл. 79, разгледани в т. 1 по-горе, като за целта следва да определите размера на ползвания данъчен кредит само за частта от земята, която представлява прилежащ терен, и тази сума да посочите като НДДС във формулата за определяне на корекция.
2.2. Продажба на земя, която не е прилежащ терен към сграда, която не е нова.
Продажбата на земя е:
- освободена доставка, когато земята, предмет на продажбата, не е УПИ – чл. 45, ал. 1 от ЗДДС;
- облагаема доставка, когато земята е УПИ и не е прилежащ терен към сграда – чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС
Ето защо в зависимост от предмета на сделката - УПИ или не - Вие трябва да приложите съответната разпоредба и да издадете съответната фактура – за освободена или облагаема доставка. Като възможните доставки на база казаното досега са:
- сграда – освободена, свързана с извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, или облагаема доставка, без да се правят корекции по реда на ЗДДС;
- земя, която не е УПИ – освободена доставка;
- земя, която е УПИ – дели се на две доставки – частта, която не е прилежащ терен, е облагаема доставка, а частта, която е прилежащ терен, може да бъде освободена, свързана с извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, или облагаема доставка, без да се правят корекции по реда на ЗДДС.
В случай че изберете някоя от доставките да бъде освободена, това ще се отрази върху коефициента на предприятието по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС, който служи за база за определяне на правото на данъчен кредит за доставки, за които имате право на частичен данъчен кредит. Размерът на този коефициент се определя като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит (чл. 73, ал. 3), и оборота, отнасящ се до всички доставки и дейности на лицето (чл. 73, ал. 4). Този коефициент се определя веднъж годишно през последния данъчен период (м. 12), освен в случаите, когато лицето няма за предходната календарна година, което не е относимо за Вашия случай. Съответно в последния данъчен период, т.е. м. 12.2023 г., Вие следва да преизчислите размера на частичния данъчен кредит на база коефициента за 2023 година, като резултатът от преизчислението се включва като корекция (увеличение или намаление) на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период. Съответно полученият коефициент за 2023 година ще се ползва като такъв през цялата 2024 година при определяне на данъчния кредит за сделки, за които имате право на частичен данъчен кредит.
Въпрос: Юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС, придобива по стопански начин жилищна сграда с помещения за магазини и фитнес. Получено e разрешение за ползване на 04.07.2008 г. Декларирано e с декларация по ЗМДТ и е плащан данък сгради и такса отпадъци до настоящия момент. За изграждането на производствената сграда ЮЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит на закупените материали и ползвани услуги. Към днешна дата собствениците решават да продадат имота. Продажбата на сградата може ли да бъде третирана като освободена сделка без начисляване на ДДС като продажба на стара сграда и какви биха били последствията от отчитането на освободена сделка? Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на закупените материали и услуги за изграждането на производствената сграда, съгласно чл. 79 от ЗДДС? Ако следва, как ще се определи размерът на дължимото ДДС? Как счетоводно ще се отчете тази корекция? Следва ли и кога трябва да се направи корекция на коефициента в данъчната декларация относно извършването на облагаеми и освободена сделка? Има ли други последващи действия по ЗДДС, ако фирмата избере отчитане на освободена сделка? Ако фирмата избере сделката - продажбата на сграда - да е облагаема с ДДС, може ли земята да се фактурира отделно като освободена сделка?
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев, д.е.с.:
По силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 доставката на сгради, които не са нови, и прилежащите към тях терени са освободени доставки за целите на ЗДДС. Имайки предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 5 от ДР към закона, можем да заключим, че „сгради, които не са нови“ са тези, за които са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията[ За целите на отговора не разглеждаме сгради, които представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, доколкото във въпроса не е посочено да са извършвани такива строителни дейности.]. Ето защо в конкретния случай, след като разрешението за ползване на сградата е издадено на 04.07.2008 г., към настоящия момент тази сграда не попада в дефиницията за „нова сграда“, тъй като 60-те месеца от датата на издаване на разрешението за ползване са изтекли през 2013 година.
При положение че в конкретната фактическа обстановка дружеството осъществява продажба на сграда, която не е нова за целите на ЗДДС, е налице извършване на доставка на стока, която се състои от три компонента:
1. Сграда, която не е нова.
2. Продажба на земя.
2.1. Прилежащ терен към сграда, която не е нова.
2.2. Земя, която не е прилежащ терен към сграда, която не е нова.
1. Продажба на сграда, която не е нова.
Тази сделка, както споменахме по-горе, е определена като освободена такава по силата на чл. 45, ал. 3 от закона, но в същото време чл. 45, ал. 7 от закона дава възможност на доставчика да избере тя да бъде облагаема.
Или ако Вие изберете сделката да се третира като облагаема доставка, то за Вас не възникват никакви други задължения по закона, освен да начислите дължимото ДДС към датата на сделката. Ако обаче се позовете на чл. 45, ал. 3 и третирате сделката като освободена, то тогава приложение ще намерят разпоредбите на чл. 79, ал. 2 и 3 от закона, съгласно които, когато регистрирано лице е ползвало пълен данъчен кредит за придобиването на една стока и впоследствие с нея извърши сделка, за която не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, то лицето следва да възстанови ползвания данъчен кредит. Като за стоки, които представляват недвижими имоти, размерът на дължимия данък се определя по формулата:
ДД = НДДС х 120 х 1/20 х БГ, където
ДД е дължимият данък;
НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по чл. 79, ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.
В конкретния случай, ако приемем, че Вие сте започнали ползването на имота веднага след неговото въвеждане в употреба и го продавате през настоящата 2023 г., при Вас стойността на БГ (брой години) от формулата ще се изчисли като 5. (При приспаднат данъчен кредит през 2008 година, 20-годишният срок изтича през 2027 година, а броят години от 2023 година до 2027 година включително е точно 5).
След като определите дължимия данък по посочения по-горе ред, Вие следва да го начислите посредством издаването на протокол по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС. Протоколът следва да съдържа посочените реквизити в чл. 66, ал. 3 от правилника, а именно:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. описание на стоката или услугата;
5. начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаване на услугата;
6. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
7. брой на съответните години по чл. 79, ал. 3 от закона;
8. пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ѝ използване в годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;
9. коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим за изчисляване на корекцията;
10. размер на дължимия данък.
Съгласно чл. 79, ал. 4 от закона Вие следва да издадете протокола за корекция най-късно в последния ден на данъчния период (месеца), през който е възникнало обстоятелство, изискващо корекция на данъчен кредит, и следва да го отразите в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Като размерът на корекцията се посочва в колона 12 "Начислен ДДС за доставки по к. 11 и начислен данък (20 %), предвиден в закона в други случаи" на дневника за продажбите (чл. 66, ал. 9 от ППЗДДС).
От счетоводна гледна точка така начисленият данък следва да се осчетоводи като текущ разход за дейността, който на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО ще бъде данъчно признат за дружеството при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък по реда на материалния данъчен закон.
2. Продажба на земя.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС прехвърлянето на собственост върху УПИ е облагаема сделка за целите на закона, като това не важи за прилежащ терен на сграда, която не е нова.
Ето защо, ако земята, върху която е построен имотът, не е УПИ, то сделката по прехвърлянето ѝ е освободена доставка и след като при придобиването ѝ не сте ползвали данъчен кредит, то и при продажбата ѝ няма да възникнат за Вас някакви задължения по ЗДДС.
В конкретното запитване земята, предмет на доставката, е УПИ, поради което предприятието продавач следва да я разглежда като две доставки, а именно:
2.1. Продажба на прилежащ терен към сграда, която не е нова.
Както споменахме по-горе, съгласно чл. 45, ал. 3 от закона сделката с УПИ, което е прилежащ терен към сграда, която не е нова, е освободена за целите на ЗДДС, като данъчно задълженото лице може да избере тази доставка да е облагаема, позовавайки се на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
В § 1, т. 6 от ДР на закона е дадено определението за прилежащ терен, а именно това е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. След като земята, върху която е построена сградата, е УПИ, предприятието ще има право да избере дали частта от нея, която е прилежащ терен, да се третира като освободена сделка. В този случай, ако при придобиването на земята сте ползвали данъчен кредит, следва да направите корекциите по реда на чл. 79, разгледани в т. 1 по-горе, като за целта следва да определите размера на ползвания данъчен кредит само за частта от земята, която представлява прилежащ терен, и тази сума да посочите като НДДС във формулата за определяне на корекция.
2.2. Продажба на земя, която не е прилежащ терен към сграда, която не е нова.
Продажбата на земя е:
- освободена доставка, когато земята, предмет на продажбата, не е УПИ – чл. 45, ал. 1 от ЗДДС;
- облагаема доставка, когато земята е УПИ и не е прилежащ терен към сграда – чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС
Ето защо в зависимост от предмета на сделката - УПИ или не - Вие трябва да приложите съответната разпоредба и да издадете съответната фактура – за освободена или облагаема доставка. Като възможните доставки на база казаното досега са:
- сграда – освободена, свързана с извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, или облагаема доставка, без да се правят корекции по реда на ЗДДС;
- земя, която не е УПИ – освободена доставка;
- земя, която е УПИ – дели се на две доставки – частта, която не е прилежащ терен, е облагаема доставка, а частта, която е прилежащ терен, може да бъде освободена, свързана с извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, или облагаема доставка, без да се правят корекции по реда на ЗДДС.
В случай че изберете някоя от доставките да бъде освободена, това ще се отрази върху коефициента на предприятието по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС, който служи за база за определяне на правото на данъчен кредит за доставки, за които имате право на частичен данъчен кредит. Размерът на този коефициент се определя като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит (чл. 73, ал. 3), и оборота, отнасящ се до всички доставки и дейности на лицето (чл. 73, ал. 4). Този коефициент се определя веднъж годишно през последния данъчен период (м. 12), освен в случаите, когато лицето няма за предходната календарна година, което не е относимо за Вашия случай. Съответно в последния данъчен период, т.е. м. 12.2023 г., Вие следва да преизчислите размера на частичния данъчен кредит на база коефициента за 2023 година, като резултатът от преизчислението се включва като корекция (увеличение или намаление) на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период. Съответно полученият коефициент за 2023 година ще се ползва като такъв през цялата 2024 година при определяне на данъчния кредит за сделки, за които имате право на частичен данъчен кредит.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари