Неустойки и ДДС

На основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, неизпълнението на парично задължение от длъжникът води до дължимо обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредитора е възможно да иска обезщетение съобразно общите правила.В единия случай лихвите са с обезпечителен характер, а в другия – със санкционен.
Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 ЗДДС, разграничава едните от другите лихви, като не се смята за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по ЗДДС. Следователно лихвите с обезщетителен характер не участват във формиране на данъчната основа и за тях не се издава данъчен документ по смисъла на чл. 84 от ППЗДДС, гласящ че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.