Въпрос: Имам българска фирма, регистрирана по ЗДДС, с магазин в платформата Shopify. Занимавам се с дропшипинг.
Клиентите закупуват стока от магазина ми в Shopify, плащат ми, аз заплащам на дилъра си (получавам 1-2 фактури месечно за всеки магазин, имам няколко такива магазина) и той ги изпраща директно на клиента. Дилърът е от Китай или Индия. Клиентите ми са само физически лица от ЕС. Клиентите си плащат чрез Paypal и още една подобна платформа, а след като се събере определена сума, ми се превежда на банковата сметка в България. Продажбите са много като брой, но с малки суми - 20 - 350 евро. Тепърва се развива магазинът, но предишни магазини са правили оборот 400 - 800 хиляди евро годишно. От Shopify си извеждам справка за продажбите, като за всяка държава излиза информация за ДДС. Например, за продажба на клиент физическо лице в Германия за 29.95 евро ми показва, че данъкът е 4,78 евро (19%). Аз в PayPal получавам 29,95 евро. Имам ли задължение да платя тези 4,78 евро, ако да - къде и на кого? Трябва ли да се регистрирам в системата OSS и ИНТРАСТАТ? Мога ли накрая на месеца да издам фактура с всички продажби, например: продажби клиенти Германия; продажби клиенти Гърция и т.н.? Във фактурите начислявам ли ДДС и ако да - каква е ставката и къде се заплаща?
Къде и на какво основание се отразява всичко това в дневниците за продажби?
Клиентите закупуват стока от магазина ми в Shopify, плащат ми, аз заплащам на дилъра си (получавам 1-2 фактури месечно за всеки магазин, имам няколко такива магазина) и той ги изпраща директно на клиента. Дилърът е от Китай или Индия. Клиентите ми са само физически лица от ЕС. Клиентите си плащат чрез Paypal и още една подобна платформа, а след като се събере определена сума, ми се превежда на банковата сметка в България. Продажбите са много като брой, но с малки суми - 20 - 350 евро. Тепърва се развива магазинът, но предишни магазини са правили оборот 400 - 800 хиляди евро годишно. От Shopify си извеждам справка за продажбите, като за всяка държава излиза информация за ДДС. Например, за продажба на клиент физическо лице в Германия за 29.95 евро ми показва, че данъкът е 4,78 евро (19%). Аз в PayPal получавам 29,95 евро. Имам ли задължение да платя тези 4,78 евро, ако да - къде и на кого? Трябва ли да се регистрирам в системата OSS и ИНТРАСТАТ? Мога ли накрая на месеца да издам фактура с всички продажби, например: продажби клиенти Германия; продажби клиенти Гърция и т.н.? Във фактурите начислявам ли ДДС и ако да - каква е ставката и къде се заплаща?
Къде и на какво основание се отразява всичко това в дневниците за продажби?
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова:
От 01.07.2021 г. в ЕС влязоха нови правила за дистанционните продажби. Тъй като стоките, които продавате, са несъюзни /изпращат се от Китай и Индия/, ще огранича коментара си само за дистанционните продажби, внасяни от трети страни, и доставките, които се улесняват от електронен интерфейс. Първото нещо, което трябва да определите, е дали платформата, от която продавате, отговаря на изискванията за електронен интерфейс, улесняващ продажбите или не.
Съгласно чл. 14а, ал. 1 и 2 от ЗДДС електронен интерфейс /ЕИ/ е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уеб сайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика /българската фирма/, предлагащ стоки за продажба, и от получателя /физ. лице/.
Имайте предвид, че данъчно задължено лице не улеснява продажбите, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:
а) данъчно задълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;
б) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;
в) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.
След като определите дали платформата улеснява продажбата, следват два варианта:
1. ЕИ улеснява продажбите
В този случай данъчно задълженото лице, управляващо електронен интерфейс, което улеснява извършването на доставки на стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 EUR, доставяни на клиент в ЕС и внасяни в ЕС, (чл. 14а, ал. 5, т. 2 от ЗДДС), се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, т.е. българската фирма доставя стоките на електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице, т.е. електронният интерфейс доставя стоката на физическите лица от ЕС.
В този случай българската фирма издава фактура на ЕИ с нулева ставка съгласно чл. 35а от ЗДДС за всички доставки към данъчно незадължени лица от ЕС на стойност под 150 евро.
За тези доставки ЕИ може да се регистрира в системата IOSS, да ги декларира и да начислява данъка за всяка държава. Българската фирма не трябва да се регистрира в системата IOSS. Ако ЕИ не се регистрира по режима IOSS, стоките с ниска стойност ще подлежат на митнически режим внос и данъкът ще се начислява от митнически органи. За доставките на стоки със стойност над 150 евро пратките ще подлежат на митнически контрол и данъкът ще се начислява от митническите органи, а ЕИ няма задължение да ги декларира.
2. Електронният интерфейс не улеснява продажбата.
Ако ЕИ не отговаря на условията за ЕИ, улесняващ продажбите, тогава българската фирма ще се счита за доставчик и може да се регистрира за прилагане на режима на едно гише „внос“ /IOSS/. Регистрацията не е задължителна. Ако българската фирма не се регистрира в системата IOSS, стоките ще се облагат от митническите органи. ДДС се дължи в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките. Данъкът се плаща от лицето, определено като платец на ДДС при внос съгласно националното законодателство в областта на ДДС.
За целите на българския закон, доставките се включват в дневника за продажбите чрез отчета за извършени продажби и се отразяват в колона 23 за доставки с място на изпълнение извън страната.
Когато мястото на изпълнение на доставките е извън страната, в България не се начислява данък, съгласно чл. 86, ал. 3 от Закона.
Ако българската фирма се регистрира за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни, по реда на чл. 157а от ЗДДС, ще може да декларира само дистанционните доставки с ниска стойност, които не се предоставят чрез електронен интерфейс, улесняващ продажбите. Така например, от свой сайт, от който се продават стоки с ниска стойност към данъчно незадължени лица, българската фирма ще трябва да декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета. Данъкът ще се дължи по ставките на държавите членки, където се изпраща стоката съгласно декларацията в системата IOSS.
За всички останали доставки към лица от трети страни и доставките с по-висока стойност от 150 евро, се прилагат общите правила на Закона. Доставките с място на изпълнение извън страната, за които няма издадени фактури, се включват в отчета за извършените продажби по реда на чл. 119 от Закона. Отразяват се в колона 23 от дневника за продажби.
Източник: “Данъчните закони в практиката – решения на казуси”. Вземете книгата от тук >>
От 01.07.2021 г. в ЕС влязоха нови правила за дистанционните продажби. Тъй като стоките, които продавате, са несъюзни /изпращат се от Китай и Индия/, ще огранича коментара си само за дистанционните продажби, внасяни от трети страни, и доставките, които се улесняват от електронен интерфейс. Първото нещо, което трябва да определите, е дали платформата, от която продавате, отговаря на изискванията за електронен интерфейс, улесняващ продажбите или не.
Съгласно чл. 14а, ал. 1 и 2 от ЗДДС електронен интерфейс /ЕИ/ е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уеб сайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства. Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика /българската фирма/, предлагащ стоки за продажба, и от получателя /физ. лице/.
Имайте предвид, че данъчно задължено лице не улеснява продажбите, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:
а) данъчно задълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;
б) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;
в) данъчно задълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.
След като определите дали платформата улеснява продажбата, следват два варианта:
1. ЕИ улеснява продажбите
В този случай данъчно задълженото лице, управляващо електронен интерфейс, което улеснява извършването на доставки на стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 EUR, доставяни на клиент в ЕС и внасяни в ЕС, (чл. 14а, ал. 5, т. 2 от ЗДДС), се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, т.е. българската фирма доставя стоките на електронния интерфейс;
2. доставка на стоката, предмет на доставката по т. 1, между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, и получател - данъчно незадълженото лице, т.е. електронният интерфейс доставя стоката на физическите лица от ЕС.
В този случай българската фирма издава фактура на ЕИ с нулева ставка съгласно чл. 35а от ЗДДС за всички доставки към данъчно незадължени лица от ЕС на стойност под 150 евро.
За тези доставки ЕИ може да се регистрира в системата IOSS, да ги декларира и да начислява данъка за всяка държава. Българската фирма не трябва да се регистрира в системата IOSS. Ако ЕИ не се регистрира по режима IOSS, стоките с ниска стойност ще подлежат на митнически режим внос и данъкът ще се начислява от митнически органи. За доставките на стоки със стойност над 150 евро пратките ще подлежат на митнически контрол и данъкът ще се начислява от митническите органи, а ЕИ няма задължение да ги декларира.
2. Електронният интерфейс не улеснява продажбата.
Ако ЕИ не отговаря на условията за ЕИ, улесняващ продажбите, тогава българската фирма ще се счита за доставчик и може да се регистрира за прилагане на режима на едно гише „внос“ /IOSS/. Регистрацията не е задължителна. Ако българската фирма не се регистрира в системата IOSS, стоките ще се облагат от митническите органи. ДДС се дължи в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките. Данъкът се плаща от лицето, определено като платец на ДДС при внос съгласно националното законодателство в областта на ДДС.
За целите на българския закон, доставките се включват в дневника за продажбите чрез отчета за извършени продажби и се отразяват в колона 23 за доставки с място на изпълнение извън страната.
Когато мястото на изпълнение на доставките е извън страната, в България не се начислява данък, съгласно чл. 86, ал. 3 от Закона.
Ако българската фирма се регистрира за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни, по реда на чл. 157а от ЗДДС, ще може да декларира само дистанционните доставки с ниска стойност, които не се предоставят чрез електронен интерфейс, улесняващ продажбите. Така например, от свой сайт, от който се продават стоки с ниска стойност към данъчно незадължени лица, българската фирма ще трябва да декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета. Данъкът ще се дължи по ставките на държавите членки, където се изпраща стоката съгласно декларацията в системата IOSS.
За всички останали доставки към лица от трети страни и доставките с по-висока стойност от 150 евро, се прилагат общите правила на Закона. Доставките с място на изпълнение извън страната, за които няма издадени фактури, се включват в отчета за извършените продажби по реда на чл. 119 от Закона. Отразяват се в колона 23 от дневника за продажби.
Източник: “Данъчните закони в практиката – решения на казуси”. Вземете книгата от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари