Отказ за регистрация по ЗДДС - причини

На основание чл. 176 от ЗДДС органът по приходите може да откаже регистрация по закона на лице, което:

 

- не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

- промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;

- системно не изпълнява задълженията си по този закон;

- има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;

- не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.

- не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

 

Ако не сте заявили за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението за регистрация, подадено пред компетентната териториална дирекция на НАП, задължително заявявате електронен адрес. При промяна на електронния адрес, в 7-дневен срок уведомявате приходната администрация, освен ако сте направили промяната чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.

 

Органът по приходите може да откаже да регистрира, както по общия ред (по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС), така и по избор (чл. 100, ал. 1 от ЗДДС) лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно на основанието за дерегистрация до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация (чл. 96, ал. 8 от ЗДДС). Тази забрана не важи за задължителните регистрации на основание чл. 97а от ЗДДС или за регистрация на основание чл. 99 от ЗДДС за извършени ВОП – т.е. в случаите, при които за регистрираните лица възникват задължения за внасяне на дължим данък върху добавената стойност, но не и право на данъчен кредит, поради което чрез тези режими не могат да се осъществят данъчни измами.

 

източник: nra.bg