Въпрос: Българска фирма (с гръцки собственик) се занимава с извършване на ремонтни дейности по големи кораби. Закупува материали от испанска фирма с валиден ДДС номер, но тези материали не влизат в България и нямат ЧМР, защото директно се пращат по корабите. Испанската фирма издава фактури за тези материали, но без ДДС. Българската фирма как да отрази тези фактури в справка- декларацията по ДДС?
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова:
От въпроса не става ясно за къде точно заминават тези материали.
Ако испанската фирма оформя износ за трета страна, тогава за българската фирма не възниква задължение за самоначисляване на ДДС. Чуждестранните фактури не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, затова не е необходимо да се отразяват в дневника за покупки.
Ако обаче материалите се изпращат в други държави членки, независимо, че не пристигат в България, за българската фирма ще възникне ВОП по чл. 62, ал. 2 от закона и фирмата ще бъде длъжна да си самоначисли данъка.
Режимът на ВОП по чл. 62, ал. 2 не дава право на приспадане на данъчен кредит, съгласно Решение С-536/08 на СЕО. Протоколът следва да се отрази в двата дневника, като в дневника за покупки ще е без право на данъчен кредит.
Основен принцип на данъка е да се дължи в държавата членка на потребление. Чл. 62, ал. 2 отговаря на преходния режим, заложен в Директива 2006/112/ЕО, който има за цел да накара данъчно задължените лица да се регистрират в държавата членка на потребление.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
От въпроса не става ясно за къде точно заминават тези материали.
Ако испанската фирма оформя износ за трета страна, тогава за българската фирма не възниква задължение за самоначисляване на ДДС. Чуждестранните фактури не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, затова не е необходимо да се отразяват в дневника за покупки.
Ако обаче материалите се изпращат в други държави членки, независимо, че не пристигат в България, за българската фирма ще възникне ВОП по чл. 62, ал. 2 от закона и фирмата ще бъде длъжна да си самоначисли данъка.
Режимът на ВОП по чл. 62, ал. 2 не дава право на приспадане на данъчен кредит, съгласно Решение С-536/08 на СЕО. Протоколът следва да се отрази в двата дневника, като в дневника за покупки ще е без право на данъчен кредит.
Основен принцип на данъка е да се дължи в държавата членка на потребление. Чл. 62, ал. 2 отговаря на преходния режим, заложен в Директива 2006/112/ЕО, който има за цел да накара данъчно задължените лица да се регистрират в държавата членка на потребление.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари