Промени в ЗДДС

23 Дек. 2022 ClubSchetovodstvo.bg

ДДС

Етикети: ЗДДС, ДДС, Закон за данък добавена стойност

В брой 102-ри на Държавен вестник от дата 23.12.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

УКАЗ № 304
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от 48-ото Народно събрание на 15 декември 2022 г.
Издаден в София на 21 декември 2022 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Крум Зарков
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г. и бр. 14, 18, 52, 58 и 99 от 2022 г.)

§ 1. В чл. 14а, ал. 11, изречение първо след думите „което управлява електронен интерфейс“ се поставя запетая и се добавя „установено на територията на страната, включително по постоянен обект“.
§ 2. Създава се чл. 28а:
„Специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз
Чл. 28а. (1) При извършване на доставка на стоки по чл. 28 от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, в подадената митническа декларация за износ се посочва, че стоките се изпращат или превозват извън територията на Европейския съюз, като в „Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения“ от декларацията за износ се вписват данни за идентификационния номер по ДДС на доставчика и номер на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ, чрез съответните кодове, съгласно приложимото митническо законодателство на Съюза.
(2) Митническите органи разрешават изпращането или превозването на стоките извън територията на Европейския съюз, когато след извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС се установи, че вписаният индивидуален идентификационен номер в декларацията за износ на доставчика е валиден.“
§ 3. В чл. 46, ал. 1 се създава т. 8:
„8. управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз.“
§ 4. В чл. 58, ал. 1, т. 2, буква „в“ думите „държавата членка-домакин“ се заменят с „приемащата държава“.
§ 5. Член 66а се изменя така:
„Намалена ставка на данъка
Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за:
1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната;
2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.“
§ 6. В чл. 68, ал. 3, т. 1 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
§ 7. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрирано лице – получател по доставка, е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит и при намаляване на данъчната основа и начислен данък на доставка по чл. 126а.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Корекцията по ал.115 или на анулирания документ по чл.2, изречение второ се извършва за данъчния период на получаване на кредитно известие, издадено от доставчика по чл.1.“
3. В ал. 5 накрая се добавя „или на получателя“.
4. Създава се ал. 10:
„(10) Когато регистрираното лице извърши пълно или частично плащане по доставка, за която е извършена корекция по ал. 2, изречение второ, или погаси изцяло или частично задължението по доставката по друг възмезден начин, то има право на данъчен кредит, при условие че притежава дебитно известие, издадено в съответствие с изискванията на чл. 126б, ал. 6 през данъчния период, през който е извършено плащането или погасяването.“
§ 8. Създава се чл. 78а:
„Право на приспадане на данъчен кредит след корекция на погрешно данъчно третиране на доставка
Чл. 78а. (1) При погрешно съставени документи по чл.2, 3 и 6 и по чл.2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл.1.
(2) При погрешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издаден новият данъчен документ, и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода само когато погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срока по чл. 72, ал. 1 и установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или е прихванато по чл. 92.“
§ 9. В чл. 80, ал. 2, т. 5 накрая се добавя „или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери“.
§ 10. В чл. 82, ал. 5 след думите „чл. 163а“ се добавя „ал. 2“ и се създава изречение второ: „Данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по този закон лице за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и местните органи.“
§ 11. В чл. 87, ал. 3, изречение второ след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
§ 12. В чл. 97а, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка“.
§ 13. В чл. 107 навсякъде след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
§ 14. В чл. 109, ал. 1 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
§ 15. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл.1, 2, 6 и 7, при прекратяване на юридическото лице без ликвидация и при заличаване на юридическото лице, избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;“.
§ 16. В чл. 116, ал. 7 думите „ал. 2, 3 и 6“ се заменят с „ал. 1 – 6, когато установеното задължение с акта е внесено в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или прихванато от орган по приходите“.
§ 17. В чл. 117, ал. 1, т. 4 след думите „чл. 163а“ се добавя „ал. 2“ и думите „когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона“ се заличават.
§ 18. В чл. 117а, ал. 5 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1 – 4“.
§ 19. Създава се глава дванадесета „a“ с чл. 123а:
„Глава дванадесета „а“
ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ
Задължения за доставчиците на платежни услуги
Чл. 123а. (1) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на получател, във връзка с трансграничните плащания е длъжен да води електронен регистър на получателите и на плащанията за всяко календарно тримесечие, когато:
1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца и местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в различни държави членки;
2. е предоставил платежни услуги, съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за съответния период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификатори, посочени в ал. 6; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването на броя на трансграничните плащания се извършва по получател.
(2) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, във връзка с трансграничните плащания, е длъжно да води електронен регистър на получателите и на плащанията, за всяко календарно тримесечие, когато:
1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца е в държава членка, а местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в трета страна или територия;
2. е предоставил платежни услуги, съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за този период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификаторите, посочени в ал. 5; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването се извършва по получател.
(3) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, не прилага ал. 2, когато поне един от доставчиците на платежни услуги на получателя се намира на територията на държава членка. В тези случаи доставчикът на платежни услуги на платеца включва платежните услуги при изчисляването на броя на трансграничните плащания по ал. 2, т. 2.
(4) В случаите по ал. 3 регистърът се води от лицето по ал. 1.
(5) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на платеца се счита държавата членка, съответстваща на следните идентификатори:
1. IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца, или когато не са налични такива идентификатори;
2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца.
(6) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на получателя се счита държавата членка или третата страна или територия, съответстваща на следните идентификатори:
1. IBAN на платежната сметка на получателя или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя, или когато не са налични такива идентификатори;
2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя.
(7) Регистърът по ал. 1 и 2 се води в електронен формат, определен с правилника за прилагане на закона, и се съхранява за срок три календарни години считано от края на календарната година, в която е извършено плащането.
(8) Регистърът по ал. 1 и 2 съдържа следната информация:
1. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено идентифицира доставчика на платежната услуга;
2. името или наименованието на предприятието на получателя, както е въведено в регистъра на доставчика на платежни услуги;
3. идентификационния номер по ДДС или друг национален данъчен номер на получателя, когато има такъв;
4. IBAN или когато липсва IBAN, всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя;
5. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя, когато получателят получава финансовите средства, без да разполага с платежна сметка;
6. адреса на получателя, както е въведен в регистъра на доставчика на платежни услуги, когато има такъв;
7. данни за всяко трансгранично плащане;
8. данни за всички възстановявания на изплатени средства, определени като такива, за трансграничните плащания по т. 7.
(9) Информацията по ал. 8, т. 7 и 8 съдържа следните данни:
1. датата и часа на плащането или на възстановяването на изплатени средства;
2. сумата и валутата на плащането или възстановяването на изплатени средства;
3. държавата членка по произход на плащането, получено от получателя или от негово име, държавата членка по местоназначение на възстановяването на изплатени средства, в зависимост от случая, и информацията, използвана за определяне на произхода или местоназначението на плащането или на възстановяването на изплатени средства в съответствие с ал. 5 и 6;
4. всякаква допълнителна информация, която недвусмислено идентифицира плащането;
5. когато е приложимо, информация, че плащането е започнало в помещенията на търговеца.
(10) Доставчиците на платежни услуги предоставят информация от електронния регистър по ал. 1 и 2 не по-късно от последния ден на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася информацията. Информацията се предоставя по електронен път на Националната агенция за приходите, когато страната е държава членка по произход на доставчика на платежни услуги или е приемаща държава, когато доставчикът на платежни услуги предоставя платежни услуги в държава членка, различна от държавата членка по произход.“
§ 20. В чл. 126 се създават ал. 9 и 10:
„(9) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон при получаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок след получаване на кредитното известие, която издава разрешение за включването му в дневника за покупките и в справка-декларация съгласно закона. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е получено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(10) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон преди издаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е издало данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок, която издава разрешение за издаване на кредитното известие само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
§ 21. В част шеста се създава глава тринадесета „а“ с чл. 126а, 126б и 126в:
„Глава тринадесета „а“
НАМАЛЯВАНЕ НА ДАНЪЧНА ОСНОВА И НАЧИСЛЕН ДАНЪК ПРИ НЕСЪБИРАЕМО ВЗЕМАНЕ
Общи положения
Чл. 126а. (1) При пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, доставчикът, регистрирано по този закон лице, намалява данъчната основа и начисления данък по доставката, когато са налице едновременно следните условия:
1. издадена е фактура за доставката и са спазени изискванията на чл. 86;
2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица към момента на доставката и/или към момента, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2;
3. не е извършено възмездно прехвърляне на вземането;
4. доставчикът може да докаже, че е предприел действия за събиране на вземанията по доставката;
5. доставчикът е уведомил писмено получателя, който е бил регистрирано по този закон лице към момента на доставка, че счита съответното вземане за несъбираемо на основание ал. 2 и разполага с доказателства, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя.
(2) Вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част;
3. вземането е погасено по силата на закон;
4. след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано;
5. производство по несъстоятелност на длъжника – получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част;
6. изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо;
7. длъжникът – получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане вземането се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част.
(3) За целите на тази глава за „частично плащане по доставка“ се приема, че данъкът е пропорционално включен в размера на извършеното плащане.
Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
Чл. 126б. (1) Когато получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126а, ал. 1, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на кредитно известие по чл. 115 до размера на пълното или частично неплащане по доставката.
(2) Когато получателят по доставката е бил нерегистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126а, ал. 1, т. 1 – 4, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на протокол по ред, определен с правилника, в тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6.
(3) Когато получателят по доставката е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация по чл. 126а, ал. 2, т. 7 или получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката, което използва получените стоки или услуги за извършване на доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва по ал. 2.
(4) Намалението по ал. 2 на начисления данък се определя като разлика между начисления данък по доставката и ползвания данъчен кредит от доставчика за получени от него стоки или услуги, пряко свързани с извършването на доставката, до размера на пълното или частично неплащане по доставката.
(5) Издаденият протокол по ал. 2 се отразява със знак (-) в дневника за продажби и справка-декларацията в съответния данъчен период.
(6) Когато доставчикът – регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 1, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде дебитно известие през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката.
(7) Когато доставчикът – регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 2, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде протокол през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката, или до размера на намалението по ал. 4. Издаденият протокол се отразява със знак (+) в дневника за продажби и справка-декларацията.
(8) За прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв., която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Органите по приходите издават разрешение в 60-дневен срок от подаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се смята за разрешение за издаване на кредитно известие. В тримесечен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие.
(9) Уведомление по ал. 8 не се подава за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер до 100 000 лв. В тези случаи, в тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6, доставчикът издава кредитно известие към издадена фактура с начислен данък само когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Доставчикът подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие, и по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
Ограничения на намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане
Чл. 126в. Намалението на данъчната основа и на начисления данък по чл. 126а, ал. 1 не се извършва, когато регистрираното лице – доставчик, е знаело или е било длъжно да знае към момента на доставката, че няма да получи дължимата сума по доставката. Приема се, че доставчикът е бил длъжен да знае, когато доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.“
§ 22. В чл. 132 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
2. В ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
§ 23. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз или на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“, и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“, и извършва доставка на стоки по чл. 28, се регистрира по този закон задължително чрез акредитиран представител.“
2. В ал. 5 думите „на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“ и думите „на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“ се заличават.
§ 24. В чл. 153 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва услуги или дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, и лицето не е регистрирано за прилагане на някой от специалните режими по чл.1 в страната или в друга държава членка, прилага общите правила на закона.
(2) Режимът в Съюза не се прилага за услуги с място на изпълнение в държава членка, в която данъчно задълженото лице е установило независимата си икономическа дейност или има постоянен обект. За доставката на тези услуги се прилага законодателството на съответната държава членка.“
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинеи 8 и 9 се изменят така:
„(8) Лице, което е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза и което няма постоянен обект на територията на страната, за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, прилага този режим.
(9) Данъчно задължено лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза, за доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, по които получатели са данъчно незадължени лица, прилага този режим.“
§ 25. В чл. 154, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. извършва доставки на услуги с място на изпълнение на територията на държава членка, по които получатели са данъчно незадължени лица;“.
§ 26. В чл. 157б се правят следните изменения:
1. В ал. 5 т. 1 се изменя така:
„1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или“.
2. В ал. 7 т. 1 се изменя така:
„1. не е извършвало дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, 24 последователни данъчни периода и не е подало заявление за дерегистрация за прилагането на режима, или“.
§ 27. В чл. 159а, ал. 13 накрая се добавя „и 4“.
§ 28. В чл. 159г се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице е длъжно да води електронен регистър за доставките, за които прилага режима.“
2. В ал. 3 думите „държавата членка по идентификация“ се заменят с „орган по приходите“.
§ 29. В чл. 163а се създава ал. 4:
„(4) Алинея 2 не се прилага за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата и държавните и местните органи.“
§ 30. В чл. 169, ал. 1, т. 1 думите „,идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ и запетаята след тях се заличават.
§ 31. В чл. 172 ал. 1 се изменя така:
„(1) Освободен от данък е вносът на стоки, за които по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци с ефект, еквивалентен на косвен данък, при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.“
§ 32. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „при условие че е получено разрешение от Съвета на Европейския съюз по чл. 396 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност“.
2. В ал. 6:
а) в т. 1, буква „г“ думите „държавата членка-домакин“ се заменят с „приемащата държава“;
б) в т. 2 думите „държава домакин“ се заменят с „държава на установяване“.
§ 33. Член 174а се изменя така:
„Удостоверяване на обстоятелства
Чл. 174а. Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 34. В чл. 176в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение първо думата „7-дневен“ се заменя с „тридневен“.
2. В ал. 5 в текста преди т. 1 думата „7-дневен“ се заменя с „тридневен“.
3. В ал. 6, изречение второ накрая се добавя „и ал. 16“.
4. Създава се ал. 16:
„(16) Данъчно задължено лице, предоставило обезпечение по ал. 1 в продължение на три последователни години, за което не са констатирани нарушения по закона през посочения период и което няма други непогасени публични вземания към датата на възникване на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 6, има право да намали размера на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 10 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за предходния данъчен период.“
§ 35. Създава се чл. 181е:
„Чл. 181е. (1) Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123а, ал. 1 и/или 2 и не предостави информация от електронния регистър по чл. 123а, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.“
§ 36. Член 191а се изменя така:
„Чл. 191а. (1) Лице, което извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 2000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 4000 лв., а на имуществената санкция – от 5000 до 10 000 лв.“
§ 37. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В § 1 се създава т. 104:
„104. За целите на чл. 123а:
а) „доставчик на платежни услуги“ е този по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
б) „държава членка по произход“ е тази по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
в) „плащане“ е това по смисъла на § 1, т. 20 и 31 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
г) „платежна сметка“ е тази по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
д) „платежна услуга“ е тази по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
е) „платец“ е този по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
ж) „получател“ е този по смисъла на § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
з) „приемаща държава членка“ е тази по смисъла на § 1, т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи;
и) „трансгранично плащане“ е плащане, когато местонахождението на платеца e в една държава членка, а местонахождението на получателя е в друга държава членка, в трета страна или на трета територия;
к) „IBAN“ е IBAN съгласно определението по чл. 2, т. 15 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012“;
л) „BIC“ е BIC съгласно определението по чл. 2, т. 16 от Регламент (ЕС) № 260/2012.“
2. В § 1а се създават т. 23 – 25:
„23. Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета от 5 април 2022 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 107/1 от 6 април 2022 г.).
24. Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (ОВ, L 62/7 от 2 март 2020 г.).
25. Директива (ЕС) 2022/890 на Съвета от 3 юни 2022 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на удължаването на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 155/1 от 8 юни 2022 г.).“
§ 38. В § 15д от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“;
б) точки 1, 3 и 4 се отменят.
2. В ал. 3 думите „1 юли 2023 г.“ се заменят с „31 декември 2023 г. включително“.
§ 39. В приложение № 4 думите „към § 15д, ал. 1, т. 3 и 4“ се заменят с „към чл. 66а, т. 3“.
Заключителна разпоредба
§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 19 и § 37, т. 1, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 15 декември 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов

Източник: Държавен вестник