Въпрос: Полско дружество (регистрирано с полски VAT номер) ще сключи договор с българска фирма, регистрирана по ЗДДС, за доставка и монтиране на цистерна. Времето, за което ще бъде монтирана цистерната, е около 2 седмици. Полското дружество ще изпрати 3-4-ма служители, които ще участват в монтирането и инсталирането на цистерната. Необходимо ли е полското дружество да се регистрира по ЗДДС тук в България във връзка с доставката и монтирането на цистерната?
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова:
Съгласно чл. 17, ал. 4 място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. След като цистерната се монтира в България, то и мястото на изпълнение на доставката е в страната.
Чл. 82, ал. 2, т. 2 от Закона определя, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.
Когато всички условия на чл. 82, ал. 2 са изпълнени, платец на данъка ще е българската фирма – получател на доставката. Когато става дума за доставка на стока, която се монтира, резонен е въпросът дали доставчикът не е установен в България чрез монтажния обект. Според съдебната практика на ЕО, "под ”постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. В тази връзка, за да бъде определен даден обект като постоянен, то същият следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. В случая, ако полското дружество изпрати в България няколко свои служители за 2 седмици, това не определя дълготрайност и постоянност на ресурси, затова монтажният обект не е постоянен обект за полското дружество. Това означава, че доставчикът не е установен в страната и условията на чл. 82, ал. 2 ще са изпълнени, а платец на данъка ще е българската фирма.
Правилата, заложени в Директива 2006/112/ЕО, съответно в законодателствата на държавите членки, е, че когато данъкът е изискуем от получателя на доставката, тогава за доставчикът не възникват задължения за плащания, съответно идентификация и регистрация в държавата членка, където не е установен.
Ако българската фирма – получател не беше регистрирана по ЗДДС, тогава полското дружество щеше да е задължено да се регистрира, съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона. В случая обаче българската фирма е регистрирана по ЗДДС и ал. 3 на чл. 97 определя, че полският доставчик не е задължен да се регистрира в България.
Източник: "Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство". Вземете книгата от тук >>
Съгласно чл. 17, ал. 4 място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. След като цистерната се монтира в България, то и мястото на изпълнение на доставката е в страната.
Чл. 82, ал. 2, т. 2 от Закона определя, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.
Когато всички условия на чл. 82, ал. 2 са изпълнени, платец на данъка ще е българската фирма – получател на доставката. Когато става дума за доставка на стока, която се монтира, резонен е въпросът дали доставчикът не е установен в България чрез монтажния обект. Според съдебната практика на ЕО, "под ”постоянен обект” следва да се разбира „дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. В тази връзка, за да бъде определен даден обект като постоянен, то същият следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. В случая, ако полското дружество изпрати в България няколко свои служители за 2 седмици, това не определя дълготрайност и постоянност на ресурси, затова монтажният обект не е постоянен обект за полското дружество. Това означава, че доставчикът не е установен в страната и условията на чл. 82, ал. 2 ще са изпълнени, а платец на данъка ще е българската фирма.
Правилата, заложени в Директива 2006/112/ЕО, съответно в законодателствата на държавите членки, е, че когато данъкът е изискуем от получателя на доставката, тогава за доставчикът не възникват задължения за плащания, съответно идентификация и регистрация в държавата членка, където не е установен.
Ако българската фирма – получател не беше регистрирана по ЗДДС, тогава полското дружество щеше да е задължено да се регистрира, съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона. В случая обаче българската фирма е регистрирана по ЗДДС и ал. 3 на чл. 97 определя, че полският доставчик не е задължен да се регистрира в България.
Източник: "Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство". Вземете книгата от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари