Транспортните фирми, които извършват превози в държави членки на ЕС, неминуемо правят разходи в държавите членки, като част от тези разходи са обложени с ДДС в страната на потребление.
Автор на анализа – експерт Ели Марова. Анализът е публикуван в най-новото експертно издание от 2023-та година „Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване“ с общо над 600 страници експертни решения на казуси и анализи + нормативна уредба за данъчно третиране, осчетоводяване, трудови правоотношения и осигуряване в транпортните фирми в България. Вижте съдържанието на книгата и поръчайте от тук >>
Такива разходи могат да бъдат за закупено гориво, пътни такси, винетки, настаняване и др., свързани с дейността. Както фирмите възстановяват ДДС в страната, където са установени, така следва да имат право да възстановяват и ДДС, начислено в други държави членки. Основната информация, която регламентира възстановяване на ДДС от държавите членки на ЕС, се съдържа в:
– Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, и
– Регламент (ЕО) № 1174/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на правила за прилагането на членове 34а и 37 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета по отношение на възстановяването на данъка върху добавената стойност по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета.
Директивата определя правилата и условията за възстановяване на ДДС от други държави членки, а в регламента са изброени всички стоки и услуги, за които се прилага възстановяване, както и техните кодове, нужни при подаване на електронните искания за възстановяване.
Най-общо, за да има право на възстановяване, заявителят трябва да бъде данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по възстановяване и осъществяващо облагаеми доставки.
Лицето трябва да има начислен ДДС върху направени разходи в държава членка, в която не е установено (държава членка по възстановяване), и трябва да не е осъществявало доставки в тази държава членка, освен доставки с приложим режим на обратно начисляване или определени освободени транспортни услуги по време на периода за възстановяване.
Не подлежи на възстановяване неправомерно начислен ДДС, както и начислен ДДС, свързан пряко с дейности, които са освободени без право на приспадане, и начислен ДДС върху разходи, за които има ограничение върху правото на приспадане в държавата членка по възстановяване.
Съществуват два начина за възстановяване на ДДС, начислено в други държави членки.
Първият начин е да се сключи договор с фирма агент по възстановяването. Фирмите агенти по възстановяване изискват определен набор документи при сключване на договора с тях. За тази услуга фирмите агенти договарят комисиона, която обикновено е процент от сумата, подлежаща на възстановяване.
Вторият начин за възстановяване е да се използва електронната платформа на НАП.
Исканията се подават по електронен път чрез портала за електронни услуги на НАП в специалната електронна платформа
Искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС. За да използва тази електронна услуга на НАП, лицето трябва да има достъп до тази е-услуга с КЕП и да отговаря на условията на директивата. Не се изискват никакви допълнителни документи освен сканирани копия на фактурите, по които ще се иска възстановяване на ДДС.
Може да се възстанови данък, свързан със стопанска дейност, осъществявана извън държавата членка по възстановяване, ако тази дейност е облагаема или е освободена с право на възстановяване в държавата членка по възстановяване, ако е осъществена там, и ДДС, свързан с доставки, за които се прилага обратно начисляване в държавата членка по възстановяване.
Обикновено по този ред се възстановява данъкът за стоките и услугите, изредени в чл. 9 от директивата.
Член 9
В заявлението за възстановяване естеството на придобитите стоки и услуги се описва със следните кодове:
1 = гориво;
2 = наем на превозни средства;
3 = разходи, свързани с превозните средства (различни от стоките и услугите, посочени под кодове 1 и 2);
4 = пътни такси и пътен данък;
5 = пътни разходи, като например разноски за таксиметров или обществен транспорт;
6 = настаняване;
7 = храна, напитки и ресторантьорски услуги;
8 = достъп до панаири и изложби;
9 = разходи за луксозни стоки, забавления и развлечения;
10 = други.
Ако се използва код 10, се посочва характерът на доставените стоки и услуги.
Целия анализ можете да прочетете в книгата „Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване“. Вземете книгата тук >>
Такива разходи могат да бъдат за закупено гориво, пътни такси, винетки, настаняване и др., свързани с дейността. Както фирмите възстановяват ДДС в страната, където са установени, така следва да имат право да възстановяват и ДДС, начислено в други държави членки. Основната информация, която регламентира възстановяване на ДДС от държавите членки на ЕС, се съдържа в:
– Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, и
– Регламент (ЕО) № 1174/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на правила за прилагането на членове 34а и 37 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета по отношение на възстановяването на данъка върху добавената стойност по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета.
Директивата определя правилата и условията за възстановяване на ДДС от други държави членки, а в регламента са изброени всички стоки и услуги, за които се прилага възстановяване, както и техните кодове, нужни при подаване на електронните искания за възстановяване.
Най-общо, за да има право на възстановяване, заявителят трябва да бъде данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по възстановяване и осъществяващо облагаеми доставки.
Лицето трябва да има начислен ДДС върху направени разходи в държава членка, в която не е установено (държава членка по възстановяване), и трябва да не е осъществявало доставки в тази държава членка, освен доставки с приложим режим на обратно начисляване или определени освободени транспортни услуги по време на периода за възстановяване.
Не подлежи на възстановяване неправомерно начислен ДДС, както и начислен ДДС, свързан пряко с дейности, които са освободени без право на приспадане, и начислен ДДС върху разходи, за които има ограничение върху правото на приспадане в държавата членка по възстановяване.
Съществуват два начина за възстановяване на ДДС, начислено в други държави членки.
Първият начин е да се сключи договор с фирма агент по възстановяването. Фирмите агенти по възстановяване изискват определен набор документи при сключване на договора с тях. За тази услуга фирмите агенти договарят комисиона, която обикновено е процент от сумата, подлежаща на възстановяване.
Вторият начин за възстановяване е да се използва електронната платформа на НАП.
Исканията се подават по електронен път чрез портала за електронни услуги на НАП в специалната електронна платформа
Искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС. За да използва тази електронна услуга на НАП, лицето трябва да има достъп до тази е-услуга с КЕП и да отговаря на условията на директивата. Не се изискват никакви допълнителни документи освен сканирани копия на фактурите, по които ще се иска възстановяване на ДДС.
Може да се възстанови данък, свързан със стопанска дейност, осъществявана извън държавата членка по възстановяване, ако тази дейност е облагаема или е освободена с право на възстановяване в държавата членка по възстановяване, ако е осъществена там, и ДДС, свързан с доставки, за които се прилага обратно начисляване в държавата членка по възстановяване.
Обикновено по този ред се възстановява данъкът за стоките и услугите, изредени в чл. 9 от директивата.
Член 9
В заявлението за възстановяване естеството на придобитите стоки и услуги се описва със следните кодове:
1 = гориво;
2 = наем на превозни средства;
3 = разходи, свързани с превозните средства (различни от стоките и услугите, посочени под кодове 1 и 2);
4 = пътни такси и пътен данък;
5 = пътни разходи, като например разноски за таксиметров или обществен транспорт;
6 = настаняване;
7 = храна, напитки и ресторантьорски услуги;
8 = достъп до панаири и изложби;
9 = разходи за луксозни стоки, забавления и развлечения;
10 = други.
Ако се използва код 10, се посочва характерът на доставените стоки и услуги.
Целия анализ можете да прочетете в книгата „Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари