Задължителна регистрация по ЗДДС на получатели и доставчици на услуги

Настоящата статия разглежда в кои случаи е задължителна регистрацията по ЗДДС на получатели и доставчици на услуги. Експертният анализ е част от най-новото печатно издание на РС Издателство и Бизнес консултации – „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“, където експерт Бойчо Момчилов подробно разглежда различните видове данъчни проверки и методи за предпазване от глоби и санкции при всяка една от тях. Вижте ръководството и неговото съдържание тук >>
 

Ето какъв подробен анализ прави експерт Момчилов по темата за задължителна регистрация по ЗДДС на получатели и доставцичи на услуги, в това число и електронни услуги:
 
 
 
В ал. 1 на чл. 97а от ЗДДС е регламентирана хипотезата, когато въпросното лице е получател на услуги с място на изпълнение на територията на страната.
 
За да се попадне в тази хипотеза за задължителна регистрация обаче, следва да са налице и условията по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, тоест доставчикът на въпросната услуга следва да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема.
 
В такива хипотези съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, ако същият е данъчно задължено лице.
 
В горепосочената хипотеза например, много често могат да попаднат физически или юридически лица, установени, но нерегистрирани по ЗДДС в България, които ползват услугите на платформи като Booking и Airbnb, в това число Facebook или Google.
 
За по-голяма яснота на гореизложеното ще разгледам данъчното третиране на доставчик, установен в България, който чрез посредничество на Интернет  платформа (в случая ETSY) доставя електронни услуги на клиенти, установени в други държави членки.
 
Ако получателят по доставката на услугата, извършвана по електронен път (платформата), е установил независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка или притежава постоянен обект на територията на друга държава членка и услугата се предоставя за ползване от този постоянен обект, то за българското дружество, в качеството му на доставчик, възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
 
По силата на посочената разпоредба на регистрация по Закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
 
 
От друга страна, относно получените от платформата услуги (за които е заплатена/ удържана такса за обслужване и др.), с оглед разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този Закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и
6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 (т.е. българското дружество).
 
Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
 
Съгласно чл. 101, ал. 8 от ЗДДС регистрацията по чл. 97а от Закона се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. Заявлението за регистрация се подава, не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансовото плащане или данъчното събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да се отбележи, че задължението за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква, независимо от размера на данъчната основа на услугата.
 
При наличието на регистрация по чл. 97а от ЗДДС за извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС дружеството няма да начислява данък върху добавената стойност, тъй като същите ще са с място на изпълнение, извън територията на страната - мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС). Обаче като получател на услуги (такси за обслужване и др.) с доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на терито-
 
 
рията на страната, доколкото доставката е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е облагаема, то данъкът е изискуем от дружеството - получател по доставката на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За същото възниква задължение за начисляване на данъка по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит по така издадения протокол не е налице предвид ограничителната разпоредба на чл. 70, ал. 4, изречение първо от ЗДДС.
 
По силата на чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
 
Съгласно ал. 2 на чл. 97а от ЗДДС пък, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
 
Важно е да се има предвид също така, че освен задължение за регистрация по ЗДДС това лице е длъжно да декларира въпрос- ните услуги във VIES декларация, съгласно нормата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
 
Преглеждайки правната уредба на регистрацията по ЗДДС на доставчиците на услуги, няма как да не коментираме и новия режим на регистрация на доставчиците на електронни услуги, който ще влезе в сила от 01.07.2021 г.
 
Правната регламентация на регистрацията за целите на ЗДДС за извършване на електронни услуги към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, е твърде обширна и сложна и няма да я разглеждаме в детайли в настоящата статия.
 
 
Тук само ще споменем, че новите разпоредби предвиждат съществуващите режими в Съюза и извън Съюза да се разширят  до всички други услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица, установени в ЕС (транспортни услуги, отдаване под наем на превозни средства и др. услуги с място на изпълнение в друга държава членка, в която доставчикът не е установен). Целта е да се облекчат доставчиците от задължението за ДДС регистрация и деклариране на ДДС в различни държави членки, в които е мястото на изпълнение на услугата.
 
Целия експертен анализ можете да прочетете в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“, като кликнете тук >>