В началото на всяка календарна година като счетоводители имате две основни задачи, свързани с професионалната си дейност. От една страна е да се запознаете с промените в данъчното законодателство, касаещо новата година, а от друга страна да приключите успешно изминалата счетоводна година и да съставят годишния финансов отчет (ГФО).
Статията е част от най-новото електронно ръководство на експерт Христо Досев – „Годишно счетоводно приключване и изготвяне на ГФО за 2021 година“. Изданието ще Ви помогне в нелеката задача за изготвяне на годишния финансов отчет за 2021-ва година. Експерт Досев анализира всички стъпки, които трябва да спазите: ➜ Определяне на счетоводната база – НСС или МСФО; ➜ Определяне на категориите предприятия; ➜ Представяне на информацията в раздели, групи и статии в ГФО: Собствен капитал; Инвентаризация на активите и пасивите; Дълготрайни активи – ДМА и ДНМА; Материални запаси; Вземания; Парични средства; Разходи за бъдещи отчетни периоди; Задължения (пасиви); Приходи за бъдещи периоди/ Финансирания; Приходи и разходи; Текущи и отсрочени данъци; ➜ Събития след датата на ГФО. Само сега можете да направите предварителна заявка за ръководство на преференциална по-ниска цена. Научете повече тук >>
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, ръководството на всяко едно предприятие може да възприеме и други стъпки, или да модифицира така предложените от нас действия, с оглед пълното обхващане на всички осъществени стопански операции и тяхното честно и вярно представяне в ГФО Напомняме, че представянето на търговско-правните сделки и събития следва да се разглеждат от гледна точка на тяхната икономическа същност и съобразно изискванията на НСС и Общите разпоредби към тях. Ето защо, за да се гарантира достоверността във финансовите отчети, практикуващите професионални счетоводители следва много добре да познават и прилагат всички приложими за целта счетоводни стандарти (СС) в тяхната взаимовръзка с възприетата приложима счетоводна база.
Определяне на счетоводната база – НСС или МСФО.
Предприятията в България могат да съставят своите финансови отчети на база:
1. Национални счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС № 46 от 21 март 2005 година, в сила от 01.01.2005 година и последно изменени с ПМС № 394 от 30 декември 2015 година, в сила от 01.01.2016 година, и ПМС № 27 от 14 февруари 2019, в сила от 23 февруари 2019 година; или на база.
2. Международни счетоводни стандарти (МСС/МСФО), приети в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на Международните счетоводни стандарти, включващи МСС, МСФО и свързаните с тях тълкувания – ПКР и КРМСФО, включително и последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (СМСС). Актуалната консолидирана версия на МСФО, приложима при съставяне на годишните финансови отчети за 2021 година, може да се открие на официалната интернет страница на Европейският съюз.
Редът за възможния избор или за задължителното прилагане на приложимата счетоводна база е регламентиран в чл. 34 от Закона за счетоводството (последно изменен с ДВ, брой 37 от 2019 година и в сила считано от 7 май 2019 година). Според цитираната норма основната база, въз основа на която предприятията следва да съставят своите финансови отчети, е НСС. Тоест МСФО се регламентира като възможен доброволен избор на счетоводна база, с изключение на предприятията, попадащи в приложното поле на чл. 34, ал. 2 от счетоводния закон, които задължително следва да съставят своите финансови отчети на база МСФО.
Това са следните предприятия:
1. кредитни и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
3. застрахователи и презастрахователи, както и застрахователни холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, начело на група, по смисъла на Кодекса за застраховането;
4. пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване;
5. инвестиционни посредници по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти;
6. управляващи дружества и колективни инвестиционни схеми по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
7. лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
8. национални инвестиционни фондове по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
9. предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава - членка на Европейския съюз;
10. пазарни оператори по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти;
11. централни депозитари на ценни книжа по смисъла на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).
Целият анализ продължава в електронното ръководство „Годишно счетоводно приключване и изготвяне на ГФО за 2021 г.“ тук >>
В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, ръководството на всяко едно предприятие може да възприеме и други стъпки, или да модифицира така предложените от нас действия, с оглед пълното обхващане на всички осъществени стопански операции и тяхното честно и вярно представяне в ГФО Напомняме, че представянето на търговско-правните сделки и събития следва да се разглеждат от гледна точка на тяхната икономическа същност и съобразно изискванията на НСС и Общите разпоредби към тях. Ето защо, за да се гарантира достоверността във финансовите отчети, практикуващите професионални счетоводители следва много добре да познават и прилагат всички приложими за целта счетоводни стандарти (СС) в тяхната взаимовръзка с възприетата приложима счетоводна база.
Определяне на счетоводната база – НСС или МСФО.
Предприятията в България могат да съставят своите финансови отчети на база:
1. Национални счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС № 46 от 21 март 2005 година, в сила от 01.01.2005 година и последно изменени с ПМС № 394 от 30 декември 2015 година, в сила от 01.01.2016 година, и ПМС № 27 от 14 февруари 2019, в сила от 23 февруари 2019 година; или на база.
2. Международни счетоводни стандарти (МСС/МСФО), приети в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на Международните счетоводни стандарти, включващи МСС, МСФО и свързаните с тях тълкувания – ПКР и КРМСФО, включително и последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (СМСС). Актуалната консолидирана версия на МСФО, приложима при съставяне на годишните финансови отчети за 2021 година, може да се открие на официалната интернет страница на Европейският съюз.
Редът за възможния избор или за задължителното прилагане на приложимата счетоводна база е регламентиран в чл. 34 от Закона за счетоводството (последно изменен с ДВ, брой 37 от 2019 година и в сила считано от 7 май 2019 година). Според цитираната норма основната база, въз основа на която предприятията следва да съставят своите финансови отчети, е НСС. Тоест МСФО се регламентира като възможен доброволен избор на счетоводна база, с изключение на предприятията, попадащи в приложното поле на чл. 34, ал. 2 от счетоводния закон, които задължително следва да съставят своите финансови отчети на база МСФО.
Това са следните предприятия:
1. кредитни и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
3. застрахователи и презастрахователи, както и застрахователни холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, начело на група, по смисъла на Кодекса за застраховането;
4. пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване;
5. инвестиционни посредници по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти;
6. управляващи дружества и колективни инвестиционни схеми по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
7. лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
8. национални инвестиционни фондове по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
9. предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава - членка на Европейския съюз;
10. пазарни оператори по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти;
11. централни депозитари на ценни книжа по смисъла на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).
Целият анализ продължава в електронното ръководство „Годишно счетоводно приключване и изготвяне на ГФО за 2021 г.“ тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
3 Коментари