Определяне на осигурителния доход на специлизанти в чужбина

Съгласно Указание 3-2146/05.07.2012 г. на НАП, на основание чл. 234, ал. 1 от Кодекса на труда страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с него се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. По своята същност този договор не е трудов, а облигационен от типа на ненаименованите граждански договори, който може да съществува наред или без наличие на трудово правоотношение.
Разпоредбата на чл. 6а от КСО регламентира дължимостта на осигурителни вноски  в случайте на командироване на работници и служители по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от КТ. За приложимостта на същата по отношение на лицата е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
- са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ;
- за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в страна от Европейската общност;
- за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.
В тази връзка предвид изложената фактическа обстановка може да се направи извод, че цитираната разпоредба не е приложима в настоящия случай.
В обобщение на горното следва да се посочи, че осигурителният доход на работниците и служителите, изпратени на специализация в Германия, които са командировани по реда на чл. 234 от КТ  е полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно месечно възнаграждение или неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, и не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.