Въпрос: Дружество „А“ АД учредява свое дъщерно дружество „В“ ЕООД. Капиталът на дружество „В“ ЕООД съгласно учредителния акт е формиран от непарична вноска, представляваща собствени на едноличния собственик на дружество „В“ недвижими имоти – право на строеж за построяване на обекти - обекти на кота 0 (подробно описани) заедно със прилежащите % идеалните части от правото на собственост върху земята, на която се изгражда сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Непаричната вноска е оценена на по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ от 3 независими вещи лица с Акт на назначаване от Агенцията по Вписванията. Към датата на изготвяне на оценката строителството на сградата е на ниво - вертикали на кота +1 , т.е обектите са завършени , но не могат да бъдат обособени. След учредяването на Дружеството се сключва Договор за строителство между дружество „А“ и дъщерното дружество „В“ за изграждане на гаражите и магазините, обект на апортната вноска, като дружеството майка се явява изпълнител. Страните приемат да се разплатят не по късно от средата на 2021 г. Края на 2019 година сградата е построена на ниво груб строеж и е актувана с Акт 14. Очакванията са сградата да се сдобие с Акт 16 в началото на 2021 година. До момента не са извършвани никакви плащания по договора за строителство от страна на Възложителя и съответно Изпълнителя не е издавал никакви фактури към дружество „В“. Кога е редно да се фактурира по договор за строителство? При апорта следвало ли е да се фактурира СМР? Правилно ли е от законова гледна точка Дружеството Изпълнител да фактурира на Възложителя на етап получен Акт 16 за цялата сграда сумата по договора за строителство?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
/Извадка от книгата "Отраслово счетоводство - заплетени ситуации и техните решения". Вижте и останалите решения, които включва книгата, тук >>/
Съгласно чл. 181 от Закона за устройство на територията правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. В конкретния случай това означава, че прехвърлянето на строителни обекти преди датата на акта по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за установяване етап на завършеност „груб строеж" се извършва като право на строеж, а не като самостоятелен строителен обект.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. В конкретния случай това означава, че всички права, съставляващи непаричната вноска, така, както са описани при регистрацията на дъщерното дружество, не представляват доставка от дружество А към дружество Б. Това включва в частност и изградените строителни обекти, които са включени в апорта и в този смисъл при апорта не следва да се издава фактура за строително-монтажни работи за тези обекти. Напомняме, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС лицето, което получава стоките или услугите в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Тази разпоредба касае както неползван данъчен кредит при апортиращия (ако има такъв) във връзка със строителството на обектите, включени в апорта, така и евентуалното последващо използване на сградата за доставки на стоки или услуги, за които не е налице право на данъчен кредит, ако апортиращият е ползвал данъчен кредит при изграждането на апортираните строителни обекти.
Доставка е налице по договора за строителство между А и Б, съгласно който А достроява сградата. Предмет на тази доставка са строително-монтажните работи от етапа, на който се намира сградата при извършване на непаричната вноска, до нейното завършване. В този случай се прилагат общите правила на закона и съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС фактура следва да се издаде при извършване на доставка (настъпване на данъчно събитие) или получаване на авансово плащане преди това. От въпроса става ясно, че до момента не са извършвани плащания, т.е. не е налице аванс и фактура следва да се издаде ако е настъпило данъчно събитие.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Съгласно специалното правило на ал. 4 от същия член при доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. В конкретния случай наличието на задължение за издаване на фактура зависи от условията, предвидени в договора за строителство. В този тип договори много често се договаря приемане на строително-монтажните работи на етапи и в този случай данъчното събитие на доставката се определя по реда на чл. 25, ал. 4 от закона, т.е. завършването и приемането на всеки отделен етап от строителството представлява самостоятелна доставка, за която възниква данъчно събитие и за която следва да се издаде фактура в 5-дневен срок от датата на завършване на съответния етап. Обръщаме внимание, че наличието на плащане не е задължително условие за възникване на данъчното събитие – ако съгласно договора могат да се обособят отделни етапи на изпълнение на строително-монтажните работи, то за всеки завършен етап настъпва данъчно събитие, независимо дали е налице плащане или не.
Ако съгласно договора за строителство не могат да се обособят отделни етапи на изпълнение на строително-монтажните работи и съответно ал. 4 е неприложима, данъчното събитие настъпва по общия ред на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, т.е. на датата, на която договореният обем от строително-монтажни работи е извършен. В 5-дневен срок от тази дата следва да се издаде фактура за цялата стойност на услугата.
Източник: „Отраслово счетоводство – заплетени ситуации и техните решения“. Вземете книгата тук >>
/Извадка от книгата "Отраслово счетоводство - заплетени ситуации и техните решения". Вижте и останалите решения, които включва книгата, тук >>/
Съгласно чл. 181 от Закона за устройство на територията правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. В конкретния случай това означава, че прехвърлянето на строителни обекти преди датата на акта по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за установяване етап на завършеност „груб строеж" се извършва като право на строеж, а не като самостоятелен строителен обект.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. В конкретния случай това означава, че всички права, съставляващи непаричната вноска, така, както са описани при регистрацията на дъщерното дружество, не представляват доставка от дружество А към дружество Б. Това включва в частност и изградените строителни обекти, които са включени в апорта и в този смисъл при апорта не следва да се издава фактура за строително-монтажни работи за тези обекти. Напомняме, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС лицето, което получава стоките или услугите в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Тази разпоредба касае както неползван данъчен кредит при апортиращия (ако има такъв) във връзка със строителството на обектите, включени в апорта, така и евентуалното последващо използване на сградата за доставки на стоки или услуги, за които не е налице право на данъчен кредит, ако апортиращият е ползвал данъчен кредит при изграждането на апортираните строителни обекти.
Доставка е налице по договора за строителство между А и Б, съгласно който А достроява сградата. Предмет на тази доставка са строително-монтажните работи от етапа, на който се намира сградата при извършване на непаричната вноска, до нейното завършване. В този случай се прилагат общите правила на закона и съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС фактура следва да се издаде при извършване на доставка (настъпване на данъчно събитие) или получаване на авансово плащане преди това. От въпроса става ясно, че до момента не са извършвани плащания, т.е. не е налице аванс и фактура следва да се издаде ако е настъпило данъчно събитие.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Съгласно специалното правило на ал. 4 от същия член при доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. В конкретния случай наличието на задължение за издаване на фактура зависи от условията, предвидени в договора за строителство. В този тип договори много често се договаря приемане на строително-монтажните работи на етапи и в този случай данъчното събитие на доставката се определя по реда на чл. 25, ал. 4 от закона, т.е. завършването и приемането на всеки отделен етап от строителството представлява самостоятелна доставка, за която възниква данъчно събитие и за която следва да се издаде фактура в 5-дневен срок от датата на завършване на съответния етап. Обръщаме внимание, че наличието на плащане не е задължително условие за възникване на данъчното събитие – ако съгласно договора могат да се обособят отделни етапи на изпълнение на строително-монтажните работи, то за всеки завършен етап настъпва данъчно събитие, независимо дали е налице плащане или не.
Ако съгласно договора за строителство не могат да се обособят отделни етапи на изпълнение на строително-монтажните работи и съответно ал. 4 е неприложима, данъчното събитие настъпва по общия ред на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, т.е. на датата, на която договореният обем от строително-монтажни работи е извършен. В 5-дневен срок от тази дата следва да се издаде фактура за цялата стойност на услугата.
Източник: „Отраслово счетоводство – заплетени ситуации и техните решения“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари