В брой 10 от 31 януари 2023 г. на Държавен вестник е обнародвана Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)
(Ратифицирана с Указ № 1143 от 29 юли 1977 г. на Държавния съвет на Народна република България – ДВ, бр. 61 от 1977 г., със следната резерва: „Народна република България не се счита обвързана с чл. 47, който предвижда задължителна подсъдност на международен съд.“ Резервата е оттеглена със Закона за оттегляне на резерви и декларации по международни конвенции относно задължителната юрисдикция на Международния съд и на Международния арбитраж, приет от 36-ото Народно събрание на 12 януари 1994 г. – ДВ, бр. 8 от 1994 г.
В сила за Народна република България от 18 януари 1978 г.)
УВОД
Договарящите страни,
Признавайки ползата от уреждането по единен начин условията на договора за международен автомобилен превоз на стоки, особено по отношение на използваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача,
Се споразумяха за следното:
Глава първа
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
2. При прилагането на тази конвенция под „превозни средства“ трябва да се разбират автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата, така както са определени в член 4 от Конвенцията за движение по пътищата от 19 септември 1949 г.
3. Тази конвенция се прилага дори когато превозите, влизащи в нейния обхват, се извършват от държави или от правителствени институции и организации.
4. Тази конвенция не се прилага:
а) при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции;
б) при превоза на тленни останки;
в) при превоза на вещи при промяна на местожителство.
5. Договарящите страни се задължават да не внасят по пътя на отделни споразумения, сключени между две или повече от тях, каквото и да било изменение в тази конвенция, освен за да изключат от нейния обсег граничния си трафик или за да позволят употребата на товарителница, обявяваща стоката при превозите, осъществявани изключително на тяхна територия.
Член 2
1. Когато натовареното превозно средство се превозва по море, железница, вътрешен воден път или по въздуха, за част от маршрута, без претоварване, тази конвенция се прилага за целия превоз освен в случай на приложение на разпоредбите на член 14. Все пак, доколкото се докаже, че загубването, повреждането или закъснението при доставянето на стоката, станали по време на превоза с някои от другите видове транспорт, освен пътния, не са били предизвикани от действие или бездействие на автомобилния превозвач и че се дължат на причина, която е могла да настъпи само по време и вследствие на неавтомобилния превоз, отговорността на автомобилния превозвач се определя не от тази конвенция, а по начина, по който би била определена отговорността на неавтомобилния превозвач, ако беше сключен договор за превоз между изпращача и неавтомобилния превозвач, само за превоза на стоката, в съответствие с императивните разпоредби на закона за превоза на стоката с неавтомобилен вид транспорт. Все пак, при отсъствие на подобни разпоредби отговорността на пътния превозвач се определя от тази конвенция.
2. Когато автомобилният и неавтомобилният превозвач са едно и също лице, неговата отговорност се определя от параграф 1, все едно че неговите функции на автомобилен и неавтомобилен превозвач се изпълняват от две различни лица.
Глава втора
ЛИЦА, ЗА КОИТО ОТГОВАРЯ ПРЕВОЗВАЧЪТ
Член 3
При приложението на тази конвенция превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции.
Глава трета
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Член 4
Договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.
Член 5
1. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
2. Когато стоката, която ще се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове стоки или партиди, изпращачът или превозвачът има право да изиска изготвянето на толкова товарителници, колкото е броят на ползваните превозни средства или колкото са видовете или отделните партиди стоки.
Член 6
1. Товарителницата трябва да съдържа следните данни:
а) мястото и датата на съставянето;
б) името и адреса на изпращача;
в) името и адреса на превозвача;
г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;
д) името и адреса на получателя;
е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;
ж) броя на колетите, особената им маркировка и номерата им;
з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;
и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;
к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
2. В някои случаи товарителницата трябва да съдържа освен това и следните данни:
а) забрана за претоварване;
б) разноските, поети от изпращача;
в) стойността на наложения платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара;
г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща специалния процент при доставянето;
д) инструкции на изпращача до превозвача относно застраховката на стоката;
е) уговорения срок за извършване на превоза;
ж) опис на документите, връчени на превозвача.
3. Страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.
Член 7
1. Изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността:
а) на данните, посочени в член 6, параграф 1, букви „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“;
б) на указанията, посочени в член 6, параграф 2;
в) на всички други данни или указания, които той дава за изготвянето на товарителницата или за вписване в нея.
2. Когато, по искане на изпращача, превозвачът впише в товарителницата посочените в параграф 1 на настоящия член указания, счита се, че той действа за сметка на изпращача до доказване на противното.
3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в член 6, параграф 1, буква „к“, превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият право върху стоката, поради този пропуск.
Продължата тук >>
УВОД
Договарящите страни,
Признавайки ползата от уреждането по единен начин условията на договора за международен автомобилен превоз на стоки, особено по отношение на използваните документи за този транспорт и отговорността на превозвача,
Се споразумяха за следното:
Глава първа
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
2. При прилагането на тази конвенция под „превозни средства“ трябва да се разбират автомобилите, ремаркетата и полуремаркетата, така както са определени в член 4 от Конвенцията за движение по пътищата от 19 септември 1949 г.
3. Тази конвенция се прилага дори когато превозите, влизащи в нейния обхват, се извършват от държави или от правителствени институции и организации.
4. Тази конвенция не се прилага:
а) при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции;
б) при превоза на тленни останки;
в) при превоза на вещи при промяна на местожителство.
5. Договарящите страни се задължават да не внасят по пътя на отделни споразумения, сключени между две или повече от тях, каквото и да било изменение в тази конвенция, освен за да изключат от нейния обсег граничния си трафик или за да позволят употребата на товарителница, обявяваща стоката при превозите, осъществявани изключително на тяхна територия.
Член 2
1. Когато натовареното превозно средство се превозва по море, железница, вътрешен воден път или по въздуха, за част от маршрута, без претоварване, тази конвенция се прилага за целия превоз освен в случай на приложение на разпоредбите на член 14. Все пак, доколкото се докаже, че загубването, повреждането или закъснението при доставянето на стоката, станали по време на превоза с някои от другите видове транспорт, освен пътния, не са били предизвикани от действие или бездействие на автомобилния превозвач и че се дължат на причина, която е могла да настъпи само по време и вследствие на неавтомобилния превоз, отговорността на автомобилния превозвач се определя не от тази конвенция, а по начина, по който би била определена отговорността на неавтомобилния превозвач, ако беше сключен договор за превоз между изпращача и неавтомобилния превозвач, само за превоза на стоката, в съответствие с императивните разпоредби на закона за превоза на стоката с неавтомобилен вид транспорт. Все пак, при отсъствие на подобни разпоредби отговорността на пътния превозвач се определя от тази конвенция.
2. Когато автомобилният и неавтомобилният превозвач са едно и също лице, неговата отговорност се определя от параграф 1, все едно че неговите функции на автомобилен и неавтомобилен превозвач се изпълняват от две различни лица.
Глава втора
ЛИЦА, ЗА КОИТО ОТГОВАРЯ ПРЕВОЗВАЧЪТ
Член 3
При приложението на тази конвенция превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции.
Глава трета
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Член 4
Договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.
Член 5
1. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
2. Когато стоката, която ще се превозва, трябва да се натовари на различни превозни средства или когато се касае за различни видове стоки или партиди, изпращачът или превозвачът има право да изиска изготвянето на толкова товарителници, колкото е броят на ползваните превозни средства или колкото са видовете или отделните партиди стоки.
Член 6
1. Товарителницата трябва да съдържа следните данни:
а) мястото и датата на съставянето;
б) името и адреса на изпращача;
в) името и адреса на превозвача;
г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й;
д) името и адреса на получателя;
е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование;
ж) броя на колетите, особената им маркировка и номерата им;
з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката;
и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива;
к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
2. В някои случаи товарителницата трябва да съдържа освен това и следните данни:
а) забрана за претоварване;
б) разноските, поети от изпращача;
в) стойността на наложения платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара;
г) обявената стойност на стоката и сумата, представляваща специалния процент при доставянето;
д) инструкции на изпращача до превозвача относно застраховката на стоката;
е) уговорения срок за извършване на превоза;
ж) опис на документите, връчени на превозвача.
3. Страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.
Член 7
1. Изпращачът отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността:
а) на данните, посочени в член 6, параграф 1, букви „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“;
б) на указанията, посочени в член 6, параграф 2;
в) на всички други данни или указания, които той дава за изготвянето на товарителницата или за вписване в нея.
2. Когато, по искане на изпращача, превозвачът впише в товарителницата посочените в параграф 1 на настоящия член указания, счита се, че той действа за сметка на изпращача до доказване на противното.
3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в член 6, параграф 1, буква „к“, превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият право върху стоката, поради този пропуск.
Продължата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари