Корекция при редовно излизане на фирмената каса на червено

Експертно становище по въпроса:

Съгласно чл. 134 от ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците на дружество с ограничена отговорност могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Съдружник, който не е гласувал за решението, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници. Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви.

 

Допълнителните парични вноски по чл. 134 от ТЗ са едно добро средство за подпомагане на дружеството от съдружниците или едноличния собственик на капитала при временен недостиг на парични средства. За данъчни цели вноските по чл 134 от ТЗ имат особен статут, не се приравняват на заем и при тях не се търси пазарна лихва и отклонение от данъчно облагане. Следва да се има предвид обаче, че средствата, които съдружниците или едноличния собственик предоставят на дружеството под формата на допълнителни парични вноски, е силно препоръчително да имат легален произход, т.е. върху тях да са платени данъци. Ако средствата или част от тях са получени като заем между физически лица, то следва да са спазени разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за деклариране на предоставени/получени заеми.

 

Изискването за легален произход на средствата важи с пълна сила и за другите два начина за покриване на червена каса, които са посочени във въпроса – увеличаване на капитала и дарение. Дарението би било подходящ вариант, ако дружеството няма намерение или възможност да върне сумите на съдружниците. За счетоводни цели дарението се признава като приход в дружеството, който е данъчно признат, т.е. върху сумата е възможно да се дължи корпоративен данък. Освен това за дарението се дължи и данък по чл. 44 от ЗМДТ.

 

източник: portalschetovodstvo.bg