НОВО експертно електронно ръководство - “Дивиденти. Сборник с решения на казуси”. С експертни счетоводни решения за изплащане, получаване, разпределение и оттам - осчетоводяване, деклариране, данъчно облагане. Вземете го директно по имейл от тук >>
Вижте експертно решение от е-ръководството:
Въпрос: Дружеството ни (регистрирано като ООД) е реализирало чиста печалба в размер на 62250 лева за 2021 година. Бихме искали да я разпределим между собствениците, които са двама на брой. Единият съдружник е физическо лице и притежава 75% от капитала на компанията. Другият съдружник е търговско дружество, което притежава 25% от капитала. Дружеството прилага НСС.
1. Как следва да се документира изплащането на дивидентите?
2. Задължително ли е всеки съдружник да получи такъв размер на дивидента, какъвто съответства на дела му в капитала, или е възможно да се гласуват различни размери на дивидентите?
3. Как е правилно да се осчетоводи изплатеният дивидент и може ли същият да представлява разход за предприятието?
4. Какви данъци следва да плати дружеството за изплатените дивиденти?
Вижте експертно решение от е-ръководството:
Въпрос: Дружеството ни (регистрирано като ООД) е реализирало чиста печалба в размер на 62250 лева за 2021 година. Бихме искали да я разпределим между собствениците, които са двама на брой. Единият съдружник е физическо лице и притежава 75% от капитала на компанията. Другият съдружник е търговско дружество, което притежава 25% от капитала. Дружеството прилага НСС.
1. Как следва да се документира изплащането на дивидентите?
2. Задължително ли е всеки съдружник да получи такъв размер на дивидента, какъвто съответства на дела му в капитала, или е възможно да се гласуват различни размери на дивидентите?
3. Как е правилно да се осчетоводи изплатеният дивидент и може ли същият да представлява разход за предприятието?
4. Какви данъци следва да плати дружеството за изплатените дивиденти?
Отговор на въпроса даде експерт Николай Такиев:
По отношение на първи въпрос:
Възможността за разпределяне на дивиденти между собствениците на едно търговско дружество е регламентирано от Търговския закон. По-конкретно за дружеството с ограничена отговорност (ООД) разпоредбата на чл. 133 от Търговския закон касае възможността на съдружниците да получат част от печалбата съразмерно техния дял в дружеството, освен ако не е уговорено друго.
Разпределението на печалбата и вземането на решение за нейното изплащане е компетентност на общото събрание на съдружниците съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон. Решението на съдружниците се документира с протокол на общото събрание, където се вписват взетите решения.
По отношение на втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от Търговския закон регламентира, че всеки съдружник има право да получи част от печалбата, съразмерна на дяловете му, освен ако не е уговорено друго. С оглед диспозитивния характер на разпоредбата, няма пречка в дружествения договор да се предвиди друго, в това число и различно съотношение при разпределение на печалбата между съдружниците. Около това мнение се обединява и НАП в свое становище Изх. № 2_686 от 10.06.2013 г.
По отношение на трети въпрос:
От счетоводна гледна точка, когато предприятието разпределя печалбата между собствениците, се наблюдава намаление на собствения капитал срещу формиране на задължение към собствениците.
Определението за разход, което ни е зададено от общите разпоредби за прилагане на националните счетоводни стандарти гласи следното:
4.5. Разход - намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаление на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Видно от определението, заложено в Националните счетоводни стандарти, макар за разход да се приема намалението на собствения капитал, изрично е определено, че не се приема за разход намалението на собствения капитал, което подлежи на разпределение между собствениците (дивидентите).
Осчетоводяването на разпределението на печалбата следва да изглежда по следния начин:
Дебит сметка Неразпределена печалба 62250
Кредит сметка Задължения за съучастия (дивиденти) 62250
анл. сметка Физическо лице 42687.50*
анл. сметка Търговско дружество 15562.50*
* Приемаме, че всеки собственик получава такава част от печалбата, каквато отговаря на дела му в капитала.
По отношение на четвърти въпрос:
В конкретния случай съдружниците, получаващи дивиденти, са физическо лице и търговско дружество. Това означава, че от гледна точка на данъчното законодателство следва да се приложат разпоредбите както на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), така и на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
По отношение на ЗДДФЛ:
Доходите на физическите лица от получени дивиденти се облагат с окончателен данък съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 5% и се определя върху брутната сума на дивидента, определена в решението на Общото събрание на съдружниците. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода, който в конкретния случай е дружеството, разпределящо дивидентите. Специфичното тук, на което искаме да обърнем внимание е, че по отношение на данъка върху дивидентите е налице отклонение от общото правило за деклариране и внасяне на данъците в ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се декларира и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента.
Осчетоводяването на удържания дивидент от физическото лице може да изглежда по следния начин:
Дивидент на ФЛ = 15 562.50 х 5.00% = 778.13 лв.
Дебит сметка Задължения за съучастия (дивиденти) 778.13
Кредит сметка Данък върху дивидентите 778.13
По отношение на ЗКПО:
Облагането с данък върху дивидентите при юридическите лица е регламентирано в разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО, където по-конкретно се казва, че:
Чл. 194 (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Видно от цитираната разпоредба става ясно, че по аналогия на противното, изложено в чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, когато получател на дивидента е лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, то данък не следва да се удържа при изплащане на дивидента. В изложеното запитване Вие твърдите, че вторият съдружник е търговско дружество, като не сте уточнили дали същото е чуждестранно юридическо лице и дали същото има установено място на стопанска дейност в страната. При условие че търговското дружество е местно юридическо лице, което притежава качеството на търговец по смисъла на Търговския, считаме, че върху изплатения дивидент не следва да удържате данък. При условие че търговското дружество е чуждестранно юридическо лице, което има установено място на стопанска дейност в страната, считаме, че отново върху изплатения дивидент не следва да се удържа данък. При условие че търговското дружество е чуждестранно юридическо лице, което няма установено място на стопанска дейност в страната, считаме, че за Вас ще възникне задължение за удържане на данък дивидент, доколкото сключен международен договор за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) не предвижда друго.
Източник: “Дивиденти. Сборник с решения на казуси - електронно ръководство”. Вземете го тук >>
По отношение на първи въпрос:
Възможността за разпределяне на дивиденти между собствениците на едно търговско дружество е регламентирано от Търговския закон. По-конкретно за дружеството с ограничена отговорност (ООД) разпоредбата на чл. 133 от Търговския закон касае възможността на съдружниците да получат част от печалбата съразмерно техния дял в дружеството, освен ако не е уговорено друго.
Разпределението на печалбата и вземането на решение за нейното изплащане е компетентност на общото събрание на съдружниците съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон. Решението на съдружниците се документира с протокол на общото събрание, където се вписват взетите решения.
По отношение на втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от Търговския закон регламентира, че всеки съдружник има право да получи част от печалбата, съразмерна на дяловете му, освен ако не е уговорено друго. С оглед диспозитивния характер на разпоредбата, няма пречка в дружествения договор да се предвиди друго, в това число и различно съотношение при разпределение на печалбата между съдружниците. Около това мнение се обединява и НАП в свое становище Изх. № 2_686 от 10.06.2013 г.
По отношение на трети въпрос:
От счетоводна гледна точка, когато предприятието разпределя печалбата между собствениците, се наблюдава намаление на собствения капитал срещу формиране на задължение към собствениците.
Определението за разход, което ни е зададено от общите разпоредби за прилагане на националните счетоводни стандарти гласи следното:
4.5. Разход - намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаление на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
Видно от определението, заложено в Националните счетоводни стандарти, макар за разход да се приема намалението на собствения капитал, изрично е определено, че не се приема за разход намалението на собствения капитал, което подлежи на разпределение между собствениците (дивидентите).
Осчетоводяването на разпределението на печалбата следва да изглежда по следния начин:
Дебит сметка Неразпределена печалба 62250
Кредит сметка Задължения за съучастия (дивиденти) 62250
анл. сметка Физическо лице 42687.50*
анл. сметка Търговско дружество 15562.50*
* Приемаме, че всеки собственик получава такава част от печалбата, каквато отговаря на дела му в капитала.
По отношение на четвърти въпрос:
В конкретния случай съдружниците, получаващи дивиденти, са физическо лице и търговско дружество. Това означава, че от гледна точка на данъчното законодателство следва да се приложат разпоредбите както на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), така и на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
По отношение на ЗДДФЛ:
Доходите на физическите лица от получени дивиденти се облагат с окончателен данък съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 5% и се определя върху брутната сума на дивидента, определена в решението на Общото събрание на съдружниците. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода, който в конкретния случай е дружеството, разпределящо дивидентите. Специфичното тук, на което искаме да обърнем внимание е, че по отношение на данъка върху дивидентите е налице отклонение от общото правило за деклариране и внасяне на данъците в ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се декларира и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента.
Осчетоводяването на удържания дивидент от физическото лице може да изглежда по следния начин:
Дивидент на ФЛ = 15 562.50 х 5.00% = 778.13 лв.
Дебит сметка Задължения за съучастия (дивиденти) 778.13
Кредит сметка Данък върху дивидентите 778.13
По отношение на ЗКПО:
Облагането с данък върху дивидентите при юридическите лица е регламентирано в разпоредбата на чл. 194 от ЗКПО, където по-конкретно се казва, че:
Чл. 194 (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Видно от цитираната разпоредба става ясно, че по аналогия на противното, изложено в чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, когато получател на дивидента е лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, то данък не следва да се удържа при изплащане на дивидента. В изложеното запитване Вие твърдите, че вторият съдружник е търговско дружество, като не сте уточнили дали същото е чуждестранно юридическо лице и дали същото има установено място на стопанска дейност в страната. При условие че търговското дружество е местно юридическо лице, което притежава качеството на търговец по смисъла на Търговския, считаме, че върху изплатения дивидент не следва да удържате данък. При условие че търговското дружество е чуждестранно юридическо лице, което има установено място на стопанска дейност в страната, считаме, че отново върху изплатения дивидент не следва да се удържа данък. При условие че търговското дружество е чуждестранно юридическо лице, което няма установено място на стопанска дейност в страната, считаме, че за Вас ще възникне задължение за удържане на данък дивидент, доколкото сключен международен договор за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) не предвижда друго.
Източник: “Дивиденти. Сборник с решения на казуси - електронно ръководство”. Вземете го тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари