Вашите счетоводни, данъчни и ДДС казуси – решени в едно експертно издание – „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Вижте какви отговори на въпроси включва изданието тук >>
А ето и цяло експертно решение от книгата във връзка с осчетоводяване на протокол за начисляване на ДДС по марж:
Въпрос: Фирма, регистрирана по ДДС, търгува с употребявани автомобили. Отчита се по режима на маржа съгласно ЗДДС. Как следва да се осчетоводи протокола за начисляване на маржа? За момента нашето осчетоводяване е 702/501 - с цялата получена сума, 460/460 - данъчната основа на протокола, 460/4532 - начисляване на ДДС за внасяне, 609/460 - закриване на 460 с размера на ДДС за внасяне.
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев:
Данъкът при доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети по специален ред на облагане на маржа по глава седемнадесета от ЗДДС, следва да се начисли посредством издаването на Протокол по чл. 90 от ППЗДДС. Имайки предвид, че дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури, в които не се посочва данъчна основа и данък, а за данъчната основа и начисления ДДС се издава протокол, то за осъществената търговско правна сделка продавачът издава два различни документа, което затруднява счетоводното представяне на търговската сделка в хронологичните му счетоводни регистри. Преди да отговорим как следва счетоводно да се представи начисления от предприятието протокол по чл. 90 от ППЗДДС, следва да си изясним икономическата същност на данъка - ДДС. Като косвен данък ДДС е сума, която доставчикът събира от крайните клиенти със задължението да я внесе в републиканския бюджет на страната. Тоест начисления и събран от клиентите ДДС не представлява нито разход, нито приход на отчитащото се предприятие, а сума, събрана от името на трети лица – в случая от името на НАП.
По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството, "Нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Тоест счетоводният закон регламентира, че отчитащото се предприятие не следва да включва сумата на начисления ДДС в размера на нетните приходи от продажби, които предприятието представя в своя отчет за приходите и разходите. Ако погледнем каква е дефиницията на понятието „приходи“, дадена в точка 2 от приложимия за целта СС 18 – Приходи, ще видим, че счетоводното законодателство определя прихода като: Брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например: данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.
От казаното по-горе можем да заключим, че сумата на начисленото и събрано от крайния клиент ДДС не представлява част от сумата, която предприятието признава като приход от продажби и ако първоначално предприятието е признало брутно събраната сума като приход въз основа на издадената фактура, то посредством начисляване на ДДС с протокол, съответната сума на данъка следва да се приспадне от сумата на признатия приход от продажба и съответно да се представи като задължение към републиканския бюджет.
Ако допуснем, че продажната цена на стоката е 300 лева, а начисленият в края на месеца ДДС е в размер на 60 лева, то като цяло счетоводното записване на протокола и фактурата за продажби следва да бъде следното:
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 300 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - 240 лв.
К-т с/ка Начислен ДДС за продажби - 60 лв.
При условие че в хронологичните счетоводни регистри двата документа – фактура и протокол по чл. 90 от ППЗДДС се отразяват самостоятелно, то тогава Вашето предприятие следва да направи следните счетоводни записвания:
1. За отразяване на издадената фактура за продажба на стоки втора употреба
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 300 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - 300 лв.
2. За отразяване на Протокола по чл. 90 от ППЗДДС, с който дилърът начислява дължимия данък
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 0 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - (60 лв.) червено сторно
К-т с/ка Начислен ДДС за продажби - 60 лв.
Източник: „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Вземете я тук >>
Въпрос: Фирма, регистрирана по ДДС, търгува с употребявани автомобили. Отчита се по режима на маржа съгласно ЗДДС. Как следва да се осчетоводи протокола за начисляване на маржа? За момента нашето осчетоводяване е 702/501 - с цялата получена сума, 460/460 - данъчната основа на протокола, 460/4532 - начисляване на ДДС за внасяне, 609/460 - закриване на 460 с размера на ДДС за внасяне.
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев:
Данъкът при доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети по специален ред на облагане на маржа по глава седемнадесета от ЗДДС, следва да се начисли посредством издаването на Протокол по чл. 90 от ППЗДДС. Имайки предвид, че дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури, в които не се посочва данъчна основа и данък, а за данъчната основа и начисления ДДС се издава протокол, то за осъществената търговско правна сделка продавачът издава два различни документа, което затруднява счетоводното представяне на търговската сделка в хронологичните му счетоводни регистри. Преди да отговорим как следва счетоводно да се представи начисления от предприятието протокол по чл. 90 от ППЗДДС, следва да си изясним икономическата същност на данъка - ДДС. Като косвен данък ДДС е сума, която доставчикът събира от крайните клиенти със задължението да я внесе в републиканския бюджет на страната. Тоест начисления и събран от клиентите ДДС не представлява нито разход, нито приход на отчитащото се предприятие, а сума, събрана от името на трети лица – в случая от името на НАП.
По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството, "Нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Тоест счетоводният закон регламентира, че отчитащото се предприятие не следва да включва сумата на начисления ДДС в размера на нетните приходи от продажби, които предприятието представя в своя отчет за приходите и разходите. Ако погледнем каква е дефиницията на понятието „приходи“, дадена в точка 2 от приложимия за целта СС 18 – Приходи, ще видим, че счетоводното законодателство определя прихода като: Брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например: данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.
От казаното по-горе можем да заключим, че сумата на начисленото и събрано от крайния клиент ДДС не представлява част от сумата, която предприятието признава като приход от продажби и ако първоначално предприятието е признало брутно събраната сума като приход въз основа на издадената фактура, то посредством начисляване на ДДС с протокол, съответната сума на данъка следва да се приспадне от сумата на признатия приход от продажба и съответно да се представи като задължение към републиканския бюджет.
Ако допуснем, че продажната цена на стоката е 300 лева, а начисленият в края на месеца ДДС е в размер на 60 лева, то като цяло счетоводното записване на протокола и фактурата за продажби следва да бъде следното:
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 300 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - 240 лв.
К-т с/ка Начислен ДДС за продажби - 60 лв.
При условие че в хронологичните счетоводни регистри двата документа – фактура и протокол по чл. 90 от ППЗДДС се отразяват самостоятелно, то тогава Вашето предприятие следва да направи следните счетоводни записвания:
1. За отразяване на издадената фактура за продажба на стоки втора употреба
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 300 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - 300 лв.
2. За отразяване на Протокола по чл. 90 от ППЗДДС, с който дилърът начислява дължимия данък
Д-т с/ка Клиенти / (Парични средства) - 0 лв.
К-т с/ка Приходи от продажба на стоки - (60 лв.) червено сторно
К-т с/ка Начислен ДДС за продажби - 60 лв.
Източник: „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Вземете я тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
6 Коментари