Въпрос: Българска фирма търгува с акции на Нюйоркската фондова борса чрез американски посредник. - това ѝ е основния предмет на дейност. Как следва да се водят счетоводно тези сделки, като се има предвид, че обемите са доста големи? Каква отчетност се изисква за такъв вид дейност? Как се облагат такива сделки?
Казус и експертно решение от книгата “Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство”. Изданието включва десетки готови решения на казуси за трудови правоотношения и осигуряване, счетоводно отчитане и данъчно облагане. Вижте книгата и нейното съдържание тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Алиция Профирова:
Борсовата търговия с акции /както и с други подобни финансови инструменти/ в цял свят е организирана чрез борсови /инвестиционни посредници/. Счетоводната отчетност за подобна дейност следва да се организира съгласно изискванията на МСФО № 9 – Финансови инструменти. Обръщам внимание, че Национален счетоводен стандарт за отчитане на финансови инструменти няма, следователно следва да се прилагат изискванията на МСФО № 9.
Тъй като във въпроса не е конкретизирано точно с какви акции търгува дружеството, то ще отговоря съгласно моите познания по въпроса за подобна търговия.
Дружеството би могло да търгува с акции на точно определени компании, листвани на Нюйоркската фондова борса. В този случай ще бъде известно каква е точно цената на всяка една акция в момента на закупуването ѝ, както и във всеки един момент в бъдеще, когато се налагат преоценки/ обезценки на тези финансови инструменти.
В последно време набира популярност търговията с определени групи финансови инструменти, групирани от самите посредници като консервативни, балансирани или рискови инвестиции. В този случай купувачът участва /купува/ част от инвестицията в определена група.
Тези различни способи на търговия на международните фондови борси водят след себе си различни способи за признаване и оценяване на тези активи.
Признаването на всеки актив в отчета на дружеството е винаги в зависимост от момента, в който договорното взаимоотношение е реално - дружеството е страна по този договор. Ако дружеството придобива активи с цел да ги държи достатъчно дълго време /докато се съберат договорените парични потоци/, то в този случай то следва да ги отчита по амортизирана стойност, т.е. имаме дългосрочни финансови активи.
Всички останали активи, които се придобиват с цел продажба /и междувременно на събиране на договорени парични потоци/, се оценяват по справедлива стойност. Тук имаме класификация на активите като краткотрайни финансови активи. От само себе си се разбира, че ако търгуваме с част от групирани инвестиции /инвестиционен портфейл/, то те при всички случаи са краткотрайни финансови активи. Оценяването на активите по справедлива стойност е чрез печалбата и загубата, т.е. казано накратко: при увеличение на справедливата стойност във времето, предприятието следва да признае финансов приход, а при намаление на справедливата стойност финансов разход.
Следва да се има предвид, че класификацията на тези финансови активи може да бъде променяна във връзка с промяната на бизнес модела на дружеството – активи, държани за търгуване, могат да се класифицират като такива, отчитани по амортизирана стойност и обратно.
Първоначалното оценяване на всеки актив е по справедлива стойност, като за двата вида активи/така както ги дефинирахме в това изложение/ има малка разлика. За тези, които ще отчитаме по амортизирана стойност оценката е по справедлива стойност на датата на сделката. За тези, които ще отчитаме по справедлива стойност оценката е по справедлива стойност към датата на сделката минус разходите пряко свързани с придобиването на този актив.
МСФО № 9 изисква след първоначалното признаване и оценка на финансовите активи да се извършва последващо оценяване, като предприятието чрез приемане на счетоводната си политика, решава кога ще се извършва това оценяване. Последващото оценяване е задължително към края на отчетния период/финансовата година/, с цел достоверно представяне на финансовото състояние на дружеството. Препоръчително е да има и междинно последващо оценяване /например в края на месеца или в края на тримесечие/ Това е необходимо, тъй като за разлика от другите видове активи/дълготрайни материални, краткотрайни материални/ финансовите активи много често имат съществена разлика в справедливата стойност, тъй като тя се влияе от различни фактори/борсови, политически, икономически/. В случай на големи обеми на притежаваните и търгувани финансови активи, липсата на по-честа оценка от един път годишно, може да доведе до заблуждение за действителното финансово състояние на дружеството.
Тъй като акциите са активи, които се търгуват на борсата, може във всеки един момент да се получи информация за тяхната справедлива стойност и да се извършат съответните корекции на стойността им в плюс или минус.
Ако имаме активи, които сме избрали да отчитаме по амортизирана стойност, то в този случай последващата оценка се извършва чрез тяхното амортизиране по метода на ефективната лихва. Предприятието може да извърши и обезценка на определени активи, ако има повишен кредитен риск за този актив. Това означава, че то трябва е способно да извършва оценка на кредитния риск на определен актив или група активи.
Освобождаването от финансови активи и отписването им от баланса на предприятието може да има в два случая: При продажба на актива, като в този случай отчитаме печалба/ загуба от съответната продажба. В определени случаи може да се наложи отписването на даден финансов актив, без да е налице продажба – в случай че този актив е сериозно и трайно, с много повишен кредитен риск, фалит на дружеството и т.н. В този случай активът се отписва за сметка на печалбата.
Когато търгуваме с групирани в инвестиционен портфейл активи, може да се наложи да се освободим от част от тези инвестиции. В този случай отписването на стойността трябва да бъде в процент от общата стойност на инвестицията. Например имаме инвестиции за 100 х. долара групирани в инвестиционен портфейл. На база на информация, че част от тези акции са повишили своято стойност – те са например 20% от общата стойност на портфейла. След като извършим продажбата на тази част от портфейла, то би следвало да отпишем от баланса активи в размер на 20 х долара.
Облагането на дейността от търговия с акции се извършва съгласно изискванията на ЗКПО.
Принципно отчитането на тази дейност е сложно, изисква сериозни познания по МСФО и настоящето изложение в никакъв случай не е изчерпателно.
Източник: “Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство”. Вземете книгата тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Алиция Профирова:
Борсовата търговия с акции /както и с други подобни финансови инструменти/ в цял свят е организирана чрез борсови /инвестиционни посредници/. Счетоводната отчетност за подобна дейност следва да се организира съгласно изискванията на МСФО № 9 – Финансови инструменти. Обръщам внимание, че Национален счетоводен стандарт за отчитане на финансови инструменти няма, следователно следва да се прилагат изискванията на МСФО № 9.
Тъй като във въпроса не е конкретизирано точно с какви акции търгува дружеството, то ще отговоря съгласно моите познания по въпроса за подобна търговия.
Дружеството би могло да търгува с акции на точно определени компании, листвани на Нюйоркската фондова борса. В този случай ще бъде известно каква е точно цената на всяка една акция в момента на закупуването ѝ, както и във всеки един момент в бъдеще, когато се налагат преоценки/ обезценки на тези финансови инструменти.
В последно време набира популярност търговията с определени групи финансови инструменти, групирани от самите посредници като консервативни, балансирани или рискови инвестиции. В този случай купувачът участва /купува/ част от инвестицията в определена група.
Тези различни способи на търговия на международните фондови борси водят след себе си различни способи за признаване и оценяване на тези активи.
Признаването на всеки актив в отчета на дружеството е винаги в зависимост от момента, в който договорното взаимоотношение е реално - дружеството е страна по този договор. Ако дружеството придобива активи с цел да ги държи достатъчно дълго време /докато се съберат договорените парични потоци/, то в този случай то следва да ги отчита по амортизирана стойност, т.е. имаме дългосрочни финансови активи.
Всички останали активи, които се придобиват с цел продажба /и междувременно на събиране на договорени парични потоци/, се оценяват по справедлива стойност. Тук имаме класификация на активите като краткотрайни финансови активи. От само себе си се разбира, че ако търгуваме с част от групирани инвестиции /инвестиционен портфейл/, то те при всички случаи са краткотрайни финансови активи. Оценяването на активите по справедлива стойност е чрез печалбата и загубата, т.е. казано накратко: при увеличение на справедливата стойност във времето, предприятието следва да признае финансов приход, а при намаление на справедливата стойност финансов разход.
Следва да се има предвид, че класификацията на тези финансови активи може да бъде променяна във връзка с промяната на бизнес модела на дружеството – активи, държани за търгуване, могат да се класифицират като такива, отчитани по амортизирана стойност и обратно.
Първоначалното оценяване на всеки актив е по справедлива стойност, като за двата вида активи/така както ги дефинирахме в това изложение/ има малка разлика. За тези, които ще отчитаме по амортизирана стойност оценката е по справедлива стойност на датата на сделката. За тези, които ще отчитаме по справедлива стойност оценката е по справедлива стойност към датата на сделката минус разходите пряко свързани с придобиването на този актив.
МСФО № 9 изисква след първоначалното признаване и оценка на финансовите активи да се извършва последващо оценяване, като предприятието чрез приемане на счетоводната си политика, решава кога ще се извършва това оценяване. Последващото оценяване е задължително към края на отчетния период/финансовата година/, с цел достоверно представяне на финансовото състояние на дружеството. Препоръчително е да има и междинно последващо оценяване /например в края на месеца или в края на тримесечие/ Това е необходимо, тъй като за разлика от другите видове активи/дълготрайни материални, краткотрайни материални/ финансовите активи много често имат съществена разлика в справедливата стойност, тъй като тя се влияе от различни фактори/борсови, политически, икономически/. В случай на големи обеми на притежаваните и търгувани финансови активи, липсата на по-честа оценка от един път годишно, може да доведе до заблуждение за действителното финансово състояние на дружеството.
Тъй като акциите са активи, които се търгуват на борсата, може във всеки един момент да се получи информация за тяхната справедлива стойност и да се извършат съответните корекции на стойността им в плюс или минус.
Ако имаме активи, които сме избрали да отчитаме по амортизирана стойност, то в този случай последващата оценка се извършва чрез тяхното амортизиране по метода на ефективната лихва. Предприятието може да извърши и обезценка на определени активи, ако има повишен кредитен риск за този актив. Това означава, че то трябва е способно да извършва оценка на кредитния риск на определен актив или група активи.
Освобождаването от финансови активи и отписването им от баланса на предприятието може да има в два случая: При продажба на актива, като в този случай отчитаме печалба/ загуба от съответната продажба. В определени случаи може да се наложи отписването на даден финансов актив, без да е налице продажба – в случай че този актив е сериозно и трайно, с много повишен кредитен риск, фалит на дружеството и т.н. В този случай активът се отписва за сметка на печалбата.
Когато търгуваме с групирани в инвестиционен портфейл активи, може да се наложи да се освободим от част от тези инвестиции. В този случай отписването на стойността трябва да бъде в процент от общата стойност на инвестицията. Например имаме инвестиции за 100 х. долара групирани в инвестиционен портфейл. На база на информация, че част от тези акции са повишили своято стойност – те са например 20% от общата стойност на портфейла. След като извършим продажбата на тази част от портфейла, то би следвало да отпишем от баланса активи в размер на 20 х долара.
Облагането на дейността от търговия с акции се извършва съгласно изискванията на ЗКПО.
Принципно отчитането на тази дейност е сложно, изисква сериозни познания по МСФО и настоящето изложение в никакъв случай не е изчерпателно.
Източник: “Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство”. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари