Анализ от експерт Трендафил Василев, д.е.с. Експертни анализи и решения на казуси за счетоводство и осигуряване на ЗП ще намерите в книгата „Счетоводство и осигуряване за земеделски производители: закони и тълкуване“. Вижте повече тук >>
Ето и част от анализите, включен в изданието:
Селскостопанските (земеделските) предприятия, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), прилагат Закона за счетоводството и изготвят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти (НСС) или Международните счетоводни стандарти (МСС). Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, не са търговци по смисъла на ТЗ, освен ако не са избрали да се облагат по реда, предвиден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за едноличните търговци (на основание чл. 29а от ЗДДФЛ).
Естеството на земеделската дейност поражда несигурност и противоречия, когато се прилагат традиционните счетоводни модели, в частност поради това, че е трудно справянето с най-важните събития, свързани с биологичната трансформация (растеж, разпадане, производство и възстановяване), които променят същността на биологичните активи, като се използва счетоводен модел, основаващ се на историческата цена на придобиване или реализацията.
Материята за счетоводното третиране, признаването, оценяването, представянето във финансовите отчети и оповестяванията, свързани със земеделската дейност, е обхваната от МСС 41 Земеделие, респективно НСС 41 Селско стопанство, които в голяма степен са идентични. Следва да се обърне внимание, че МСС 41 и НСС 41 не са свързани с отчитането на земята, биологичните активи, свързани с опазването на околната среда и хранителните продукти за потребление, както и нематериални активи. МСС 41 и НСС 41 се прилагат за отчитане на следните елементи, когато те са свързани със земеделска дейност:
- биологични активи;
- земеделска продукция в момента на прибиране на реколтата; и
- безвъзмездни средства, предоставени от държавата.
За да се разберат и прилагат правилно тези счетоводни стандарти, е важно да се разгледат основните понятия, отнасящи се за земеделската дейност, и които са дефинирани като:
Земеделска дейност – представлява управление от страна на дадено предприятие на биологичната трансформация на живи животни или растения (биологични активи) за продажба, до получаването на земеделска продукция, или в допълнителни биологични активи.
Земеделска продукция – това е придобитата реколта от биологичните активи на предприятието.
Биологичен актив – съгласно дефинициите на МСС 41, пар. 5, респективно на НСС 41, пар. 2, е придобито и контролирано живо животно или растение в резултат на минали събития, от управлението на което се очаква икономическа изгода.
Разходи по продажбата – това са допълнителни разходи, пряко отнесени към освобождаване от актива, с изключение на разходите за финансиране и данъци върху дохода.
Биологична трансформация – това са процесите на растеж, дегенериране, производство и възстановяване, които предизвикват качествени и количествени изменения в биологичния актив. Съществено е да се подчертае, че за наличие на биологична трансформация се говори, когато са налице:
- способност за промяна – т.е. живите животни и растения са способни на биологична трансформация;
- управление на промяната – т.е. чрез намеса на човешкия фактор биологичната трансформация търпи развитие. Например: уловът на риба в природните водоеми или в океана, както и обезлесяването не са биологична трансформация, тъй като човекът не може пряко да ръководи процеса на биологична трансформация;
- оценяване на промяната – т.е. чрез качествени (например: генетични качества, плътност, здравина на влакното) и количествени показатели (например: потомство, брой на пъпки, дължина на влакното).
В резултат на биологичната трансформация от биологичните активи се получават продукти или самите биологични продукти се превръщат в продукция.
Съгласно счетоводните стандарти предприятието признава биологичен актив или земеделска продукция, когато и само когато:
- предприятието контролира актива в резултат от предишни събития;
- вероятно е предприятието да получи бъдещи икономически ползи, свързани с актива; и
- справедливата стойност или себестойността на актива може да бъде надеждно оценена.
Биологичните активи се оценяват при първоначално признаване и на последващи отчетни дати по справедлива стойност, намалена с разходите за продажбата, освен ако справедливата стойност не може да бъде надеждно определена. По принцип оценката по справедлива стойност се извършва за нуждите на годишното счетоводно приключване в края на всеки отчетен период. Съгласно правилата на стандартите съществува предположение, че справедливата стойност на биологичните активи може да бъде надеждно оценена (МСС 41, пар. 30, респективно НСС 41 пар. 3.2). Това предположение може да бъде опровергано само при първоначално признаване поради липса на котирана (борсова) пазарна цена на активен пазар (това е пазар, който ще се използва от предприятието при осъществяване на продажбите). Разликите от оценяването се отнасят в текущия финансов резултат чрез сметки Приходи от преоценка на биологични активи или Разходи от преоценка на биологични активи. В приложението към финансовия отчет ефектите от преоценката се представят по групи биологични активи отделно за печалбите и загубите, така че потребителите на информацията от финансовия отчет да са добре информирани.
Как да се определи справедливата стойност по-ясно е регламентирано в МСФО 13 Определяне на справедлива стойност. Оценяването по справедлива стойност се извършва по възможност на базата на пазарни или борсови цени от активен пазар – както вече беше посочено това е пазар, който предприятието ще използва за осъществяване на своите продажби. Счетоводният стандарт предлага и други методи за определяне на справедливата стойност при невъзможност да се използват борсови или пазарни цени. Такива методи са: настоящата стойност на очакваните парични потоци от активите, скорошни цени от продажби на самото предприятие или цени от продажба на сходни активи. Ако при първоначалното признаване на конкретни биологични активи е приложен моделът на справедливата стойност, предприятието следва да продължи по този модел и не може впоследствие да избере модела на себестойността.
При невъзможност за определяне на справедливата стойност при първоначално признаване е допустимо да се осъществи оценяване по себестойност, като в този случай биологичните активи следва да се амортизират по реда на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения или НСС 16 Дълготрайни материални активи. Но отново следва да се има предвид, че веднъж избран за прилагане от предприятието моделът на справедливата стойност не може да бъде заместен от модела на себестойността. Печалбата или загубата от първоначално признаване и от преоценка на биологичните активи по справедлива стойност, намалена с разходите по продажбата, се отчитат в печалбата или загубата за периода на възникването ѝ.
Земеделската продукция, за разлика от биологичните активи, във всички случаи трябва да се оценява от предприятието в момента на прибиране на реколтата по нейната справедлива стойност, намалена с разходите за продажба. Това е така, защото се приема, че земеделската продукция е пазарно търгуван актив и нейната справедлива стойност може да бъде надлежно оценена. Тази оценка се извършва еднократно към датата на придобиването на земеделската продукция от биологичните активи. Това означава, че след прибиране на реколтата се прекратява оценяването по справедливата стойност. Оценяването по справедлива стойност към датата на реколтата се отчита по същия начин – чрез сметки Приходи от преоценка на биологични активи или Разходи от преоценка на биологични активи. От този момент нататък, т.е. след прибиране на реколтата, за наличната в края на годината земеделска продукция се прилага МСС 2 Материални запаси или НСС 2 Отчитане на стоково материалните запаси.
Следва да се подчертае една особеност – земеделската земя се отчита по МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, респективно НСС 16 Дълготрайни материални активи, докато биологичните активи, които са физически прикрепени за нея, се оценяват и отчитат отделно от земята.
Разходите, извършени в момента на продажбата, са възнаграждения на посредници, брокери, дилъри, такси за борси и други. В този вид разходи не се включват разходи за транспорт до съответния пазар. Транспортните разходи, необходими за довеждане до пазара на съответния биологичен актив или земеделската продукция, са елемент от определяне на справедливата стойност. Следователно при определяне на справедливата стойност от пазарната цена на съответния актив първо се приспадат транспортните и други подобни разходи и след това разходите, извършвани в момента на продажбата.
Например:
Предприятие оценява земеделската си продукция към датата на придобиване по справедлива стойност. Цените на активния пазар, на който дружеството обичайно реализира своите продажби показват, че стойността на 1500 т. пшеница е 500 хил. лв. Съгласно опита на предприятието от предходни сделки, разходите за транспорт на пшеницата до пристанището са 50 хил. лв., а комисионната на брокера е в размер на 20 хил. лв.
Пазарна цена - 500
Транспортни разходи - (50)
Справедлива стойност - 450
Разходи по продажбата - (20)
Стойността за представяне и оценка на земеделската продукция по МСС 41, НСС 41 е 430 хил. лв.
Целия анализ прочетете в книгата „Счетоводство и осигуряване за земеделски производители: закони и тълкуване“. Вземете я тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари