Има ли право работодателят да впише в трудовия договор, че при напускане работникът заплаща задължително полученото работно обекло?
Работодателят следва да реши и да избере между следните варианти:
- Да даде право на избор на работника между двете алтернативни възможности - да запази работното облекло или да го върне.
- Задължително работното облекло да се връща.
Този регламент трябва да е посочен във вътрешен акт на работодателя. Работодатялят няма право да изисква от работника при напускане задължително да запази работното облекло и да го заплати, въпреки, че то е индивидуално. Работното облекло се предоставя на работника, за да осъщесвява работата си. То не е собственост на работника, а на работодателя. Работникът може да стане негов собственик след прекратяване на трудовия договор, само ако желае и то, ако работодателя въобще му е дал такава възможност в горепосочения вътрешен акт.
Както вече посочих придобиването на собствеността върху работното облекло е правна възможност за работника. То не може да бъде задължение за работника. Законодателят не е дал право на работодателя да изисква плащане на облеклото при прекратяване на трудовия договор. Освен това работникът има право да върне облеклото, а всеки предварителен отказ от права е недействителен.
Извод: Дори и работодателя да впише подобна точка в трудовия договор, тя е нищожна, защото представлява предварителен отказ от права, който винаги е недействителен.
- Да даде право на избор на работника между двете алтернативни възможности - да запази работното облекло или да го върне.
- Задължително работното облекло да се връща.
Този регламент трябва да е посочен във вътрешен акт на работодателя. Работодатялят няма право да изисква от работника при напускане задължително да запази работното облекло и да го заплати, въпреки, че то е индивидуално. Работното облекло се предоставя на работника, за да осъщесвява работата си. То не е собственост на работника, а на работодателя. Работникът може да стане негов собственик след прекратяване на трудовия договор, само ако желае и то, ако работодателя въобще му е дал такава възможност в горепосочения вътрешен акт.
Както вече посочих придобиването на собствеността върху работното облекло е правна възможност за работника. То не може да бъде задължение за работника. Законодателят не е дал право на работодателя да изисква плащане на облеклото при прекратяване на трудовия договор. Освен това работникът има право да върне облеклото, а всеки предварителен отказ от права е недействителен.
Извод: Дори и работодателя да впише подобна точка в трудовия договор, тя е нищожна, защото представлява предварителен отказ от права, който винаги е недействителен.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари