Анализ от данъчен експерт – Елена Илиева, публикуван в брой 51-ви на сп. „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“. Вижте темите в броя на списанието тук >>
Вижте и най-новия брой на списанието – 52-ри от месец януари с най-новите и важни теми в данъчното право и счетоводството тук >>
Вижте и най-новия брой на списанието – 52-ри от месец януари с най-новите и важни теми в данъчното право и счетоводството тук >>
С развитието на информационните технологии значително нараснаха и възможностите на физическите лица да инвестират относително бързо и лесно средства на международните валутни и финансови пазари. Съществуват множество Интернет платформи, с помощта на които може да се търгува на различни международни борси, предлагат се и различни мобилни приложения за трейдъри и не са малко хората, които използват тези възможности като източник на допълнителен, а понякога и на основен доход. В настоящия материал ще се спрем на спецификите на данъчното облагане на тези до- ходи по ЗДДФЛ, както и на категоризирането им по ЗДДС.
За целите на данъчното облагане на доходите и дейността на физическите лица от покупко-продажби на финансови инструменти и чуждестранна валута, както по ЗДДС, така и по ЗДДФЛ, следва на първо място да се определи дали дейността има стопански характер или се ограничава до обичайно управление на лично имущество (инвестиция на лични средства). В този смисъл е и административната практика на НАП, в която неизменно се посочва, че когато дейността по вид и характер може да се определи като търговска, тя подлежи на данъчно облагане по реда за еднолични търговци, независимо от наличието или липсата на търговска регистрация. Разграничението е от съществено значение и за целите на прилагане на ЗДДС, тъй като в обхвата на закона попадат само доставките, които представляват независима икономическа дейност за лицата.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделките, посочени в т. 1 - 15 на алинеята. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 от закона. В Търговския закон няма изрични критерии кога дадена дейност се извършва по занятие. В правната теория се счита, че „дейност по занятие“ е постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход. В практиката на ВАС, която се възприема и от НАП, като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното ѝ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. и др.).
За целите на ЗДДС приложение намира определението за независима икономическа дейност, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, която, наред с конкретизацията на някои дейности, постановява, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Според практиката на НАП „редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/ дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно (изх. № № 24-37-8/27.05.2015 г., ЦУ на НАП).
Относно същността на понятието „независима икономическа дейност“ за целите на ДДС-облагането има обширна практика на Съда на Европейския Съюз. Понятието се определя в чл. 4 параграф 2 от Шеста директива като включваща всички дейности на производител, търговец или лице, доставящо услуги и по-специално дейността, включваща използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Терминът „използване“ се отнася, съгласно принципа на неутралност на общата данъчна система на ДДС, за всички тези дейности, каквато и да е юридическата им форма. По този повод от юриспруденцията става ясно, че само плащанията, които представляват възмездие за сделка или икономическа дейност влизат в обхвата на ДДС и че това не се отнася до обикновеното притежание на имущество. Освен това от член 2, точка 1 от Шестата директива е видно, че едно данъчнозадължено лице трябва да „действа в това си качество“, за да бъде една сделка обложена с ДДС (решение на СЕС по дело С-77/01, т. 47, 48, 49 и 50, решение по дело С-186/89 Van Tiem (1990) ECR І-4363, т. 17, решение по дело С-306/94 Regie dauphinoise (1996) ECR І-3695, т. 15, решение по дело С-333/91, Sofitman (1993) ECR І-3513, т. 13, решение по дела Regie dauphinoise, т. 17 и Floridienne and Berginvest, т. 26).
Мащабът на продажбите не може да представлява критерий за разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на Директива 2006/112, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност. Когато обаче заинтересованото лице предприема активни действия по осъществяването на сделка, като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, дейността би представлявала независима икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112 (С-180/10, С-181/10).
Целия анализ можете да прочетете в сп. „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“, бр. 51 тук >>
За целите на данъчното облагане на доходите и дейността на физическите лица от покупко-продажби на финансови инструменти и чуждестранна валута, както по ЗДДС, така и по ЗДДФЛ, следва на първо място да се определи дали дейността има стопански характер или се ограничава до обичайно управление на лично имущество (инвестиция на лични средства). В този смисъл е и административната практика на НАП, в която неизменно се посочва, че когато дейността по вид и характер може да се определи като търговска, тя подлежи на данъчно облагане по реда за еднолични търговци, независимо от наличието или липсата на търговска регистрация. Разграничението е от съществено значение и за целите на прилагане на ЗДДС, тъй като в обхвата на закона попадат само доставките, които представляват независима икономическа дейност за лицата.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделките, посочени в т. 1 - 15 на алинеята. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 от закона. В Търговския закон няма изрични критерии кога дадена дейност се извършва по занятие. В правната теория се счита, че „дейност по занятие“ е постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход. В практиката на ВАС, която се възприема и от НАП, като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното ѝ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. и др.).
За целите на ЗДДС приложение намира определението за независима икономическа дейност, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, която, наред с конкретизацията на някои дейности, постановява, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Според практиката на НАП „редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/ дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно (изх. № № 24-37-8/27.05.2015 г., ЦУ на НАП).
Относно същността на понятието „независима икономическа дейност“ за целите на ДДС-облагането има обширна практика на Съда на Европейския Съюз. Понятието се определя в чл. 4 параграф 2 от Шеста директива като включваща всички дейности на производител, търговец или лице, доставящо услуги и по-специално дейността, включваща използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Терминът „използване“ се отнася, съгласно принципа на неутралност на общата данъчна система на ДДС, за всички тези дейности, каквато и да е юридическата им форма. По този повод от юриспруденцията става ясно, че само плащанията, които представляват възмездие за сделка или икономическа дейност влизат в обхвата на ДДС и че това не се отнася до обикновеното притежание на имущество. Освен това от член 2, точка 1 от Шестата директива е видно, че едно данъчнозадължено лице трябва да „действа в това си качество“, за да бъде една сделка обложена с ДДС (решение на СЕС по дело С-77/01, т. 47, 48, 49 и 50, решение по дело С-186/89 Van Tiem (1990) ECR І-4363, т. 17, решение по дело С-306/94 Regie dauphinoise (1996) ECR І-3695, т. 15, решение по дело С-333/91, Sofitman (1993) ECR І-3513, т. 13, решение по дела Regie dauphinoise, т. 17 и Floridienne and Berginvest, т. 26).
Мащабът на продажбите не може да представлява критерий за разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на Директива 2006/112, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност. Когато обаче заинтересованото лице предприема активни действия по осъществяването на сделка, като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, дейността би представлявала независима икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112 (С-180/10, С-181/10).
Целия анализ можете да прочетете в сп. „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“, бр. 51 тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари