Здравейте,
опитвам се да си изясня как следва да се обложи с данък граждански договор с лице, местно за данъчни цели на Гърция, което сключва граждански договор с българско ЮЛ. Лицето извършва услугата на територията на Гърция. Тъй като към момента не съм видяла самия договор и съответно дали предмета му попада в обхвата на чл. 37 от ЗДДФЛ, имам следните въпроси:
1. В случай, че не попада в обхвата на чл. 37 и услугата се извършва в Гърция, означава ли това, че не се дължи данък върху дохода по българското законодателство?
2. В случай, че услугата попада измежду изброените в чл. 37 и се дължи окончателен данък (приемаме, че няма да се прилага СИДДО) приспадат ли се нормативно признати разходи и осигуровки преди начисляването на данъка? Ето този момент тук не ми е ясен.
Тъй като лицето извършва дейност на само на територията на Гърция, съгл. Регламент 883 (доколкото проучих) осигуровките му се дължат съгл. гръцкото законодателство. Как на практика става изчисляването на облагаемата сума? Изваждат ли се тези осигуровки?
Благодаря предварително!
опитвам се да си изясня как следва да се обложи с данък граждански договор с лице, местно за данъчни цели на Гърция, което сключва граждански договор с българско ЮЛ. Лицето извършва услугата на територията на Гърция. Тъй като към момента не съм видяла самия договор и съответно дали предмета му попада в обхвата на чл. 37 от ЗДДФЛ, имам следните въпроси:
1. В случай, че не попада в обхвата на чл. 37 и услугата се извършва в Гърция, означава ли това, че не се дължи данък върху дохода по българското законодателство?
2. В случай, че услугата попада измежду изброените в чл. 37 и се дължи окончателен данък (приемаме, че няма да се прилага СИДДО) приспадат ли се нормативно признати разходи и осигуровки преди начисляването на данъка? Ето този момент тук не ми е ясен.
Тъй като лицето извършва дейност на само на територията на Гърция, съгл. Регламент 883 (доколкото проучих) осигуровките му се дължат съгл. гръцкото законодателство. Как на практика става изчисляването на облагаемата сума? Изваждат ли се тези осигуровки?
Благодаря предварително!
Добавена в
2 отговори
експерт Елена Илиева
отговори на въпрос
на 14 Авг. 2013
Щом лицето не се счита за местно в България по смисъла на всички критерии посочени в чл. 4 от ЗДДФЛ, то е носител на задължение за данъци по ЗДДФЛ само за доходите от източник в България, посочени в чл. 8 от закона. Следователно, ако лицето не е местно (чл. 4) и доходът не е от източник в България (чл. 8) няма задължение за данъци по ЗДДФЛ.
В случай че лицето не е местно, но доходът е от източник в България по чл. 8, доколкото разбирам от въпроса, лицето не извършва услугите от определена база в България по смисъла на т. 7 §1 от ДР на ДОПК и в този случай доходът се облага с окончателен данък по чл. 37. Явно предмет на договора не е прехвърляне на имущество или лизинг и размерът на окончателния данък ще се определи върху брутната сума на начислените/изплатени доходи (чл. 37 ал. 2). В този случай в закона не е предвидено приспадане на нормативно признати разходи и осигурителни вноски.
ЧФЛ, които са местни лица за данъчни цели на държава-членка на ЕС, могат да изберат да преизчислят окончателния си данък по реда на чл. 37а от ЗДДФЛ. Преизчисляването се извършва с подаване на ГДД по чл. 50.
Съгласно регламент 2004/883/ЕС общото правило е, че се прилага осигурителното законодателство на страната-членка, в която се извършва дейността. Въпреки това, в регламента са предвидени и специфични правила и е препоръчително, особено ако става въпрос за по-дългосрочни взаимоотношения, да се снабдите с формуляр А1, от който да е видно кое осигурително законодателство е приложимо в случая. Той може да бъде изискан от лицето и издаден от гръцкия компетентен орган. Можете да изискате такъв и от НАП (като компетентен български орган) като за целта ще е необходимо да предоставите цялата информация, необходима за преценката.
Дори и в случая приложимо да е гръцкото осигурително законодателство, важно е да се определи дали лицето, съгласно това законодателство, се счита за наето или самостоятелно заето. Във втория случай задължението за осигуровки е негово.
В случай, че се касае за наето лице, работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това наето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава- членка.
В случай че лицето не е местно, но доходът е от източник в България по чл. 8, доколкото разбирам от въпроса, лицето не извършва услугите от определена база в България по смисъла на т. 7 §1 от ДР на ДОПК и в този случай доходът се облага с окончателен данък по чл. 37. Явно предмет на договора не е прехвърляне на имущество или лизинг и размерът на окончателния данък ще се определи върху брутната сума на начислените/изплатени доходи (чл. 37 ал. 2). В този случай в закона не е предвидено приспадане на нормативно признати разходи и осигурителни вноски.
ЧФЛ, които са местни лица за данъчни цели на държава-членка на ЕС, могат да изберат да преизчислят окончателния си данък по реда на чл. 37а от ЗДДФЛ. Преизчисляването се извършва с подаване на ГДД по чл. 50.
Съгласно регламент 2004/883/ЕС общото правило е, че се прилага осигурителното законодателство на страната-членка, в която се извършва дейността. Въпреки това, в регламента са предвидени и специфични правила и е препоръчително, особено ако става въпрос за по-дългосрочни взаимоотношения, да се снабдите с формуляр А1, от който да е видно кое осигурително законодателство е приложимо в случая. Той може да бъде изискан от лицето и издаден от гръцкия компетентен орган. Можете да изискате такъв и от НАП (като компетентен български орган) като за целта ще е необходимо да предоставите цялата информация, необходима за преценката.
Дори и в случая приложимо да е гръцкото осигурително законодателство, важно е да се определи дали лицето, съгласно това законодателство, се счита за наето или самостоятелно заето. Във втория случай задължението за осигуровки е негово.
В случай, че се касае за наето лице, работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това наето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава- членка.
потребител Kamelia Kirilova
отговорина потребителя Елена Илиева
на 14 Авг. 2013
Много Ви благодаря за изчерпателния и точен отговор!
