Почина собственика на ЕТ, регистриран е по ДДС.Възникват много въпроси , а по темата има изписано какво ли не...В този случай наследниците НЕ желаят да продължат дейността на фирмата.Въпросите ми са :
1. Кой ще плаща обещетението на освободените от длъжност служители?
2.Какво ще се случва със наличните стоки , ДМА и парични ср-ва ?
Благодаря предварително !
1. Кой ще плаща обещетението на освободените от длъжност служители?
2.Какво ще се случва със наличните стоки , ДМА и парични ср-ва ?
Благодаря предварително !
Добавена в
1 отговор
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 04 Юни. 2013
Относно: наследяване на предприятие на ЕТ
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……………… с вх. № …./ 08.04.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
През м.ноември 2008г. е починало лице, собственик на ЕТ, регистриран по ЗДДС. Предприети са действия за наследяване на предприятието, като фирмата продължава да работи – търговски обект за хранителни стоки. Подавани са справки-декларации по ДДС до месец февруари 2009г.
Поставени са следните въпроси:
1. Дължи ли се ДДС за наличните стоки и услуги към датата на смъртта и от кого следва да се подаде последната справка-декларация по ЗДДС за последния данъчен период.
2. В случай, че предприятието ще бъде онаследено, ще се дължи ли ДДС за налични стоки и услуги към датата на смъртта.
Предвид така изложената обстановка, изразявам следното становище:
Датата на дерегистрация по ЗДДС на починали физически лица, включително и регистрирани като еднолични търговци е датата на смъртта на физическото лице. Това се извежда от разпоредбата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 60а, т.2 от Търговския закон, съгласно която вписването на едноличния търговец от търговския регистър се заличава при смъртта му.
По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
С оглед изложеното в запитването - лицето е починало през м.ноември 2008 г., то датата на дерегистрацията по ЗДДС е датата на смъртта. В ЗДДС липсва изрична правна регламентация относно подаване на последната справка-декларация. Справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС се подава от регистрираното лице. След смъртта на ФЛ дерегистрацията следва да се извърши от датата на смъртта, независимо кога сме узнали за нея, защото тя е правно заличаващ факт. Липсата на правно основание за подаване на СД от друго лице, води до невъзможност да се изпълнят задълженията му произтичащи от ЗДДС до смъртта му.
По смисъла на чл.111, ал.1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Разпоредбите на чл.111, ал.2 от закона посочват изключения от горната хипотеза, като в т.2 се визира случай при смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията.
Предвид гореизложеното, при поемане на предприятието на починалото лице и регистрация по ЗДДС в срок 6 месеца от датата на смъртта, за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията няма да възникне задължение за начисляване на данък по чл.111, ал.1 от закона.
Тъй като предприятието на едноличния търговец ще бъде поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС. По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……………… с вх. № …./ 08.04.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
През м.ноември 2008г. е починало лице, собственик на ЕТ, регистриран по ЗДДС. Предприети са действия за наследяване на предприятието, като фирмата продължава да работи – търговски обект за хранителни стоки. Подавани са справки-декларации по ДДС до месец февруари 2009г.
Поставени са следните въпроси:
1. Дължи ли се ДДС за наличните стоки и услуги към датата на смъртта и от кого следва да се подаде последната справка-декларация по ЗДДС за последния данъчен период.
2. В случай, че предприятието ще бъде онаследено, ще се дължи ли ДДС за налични стоки и услуги към датата на смъртта.
Предвид така изложената обстановка, изразявам следното становище:
Датата на дерегистрация по ЗДДС на починали физически лица, включително и регистрирани като еднолични търговци е датата на смъртта на физическото лице. Това се извежда от разпоредбата на чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 60а, т.2 от Търговския закон, съгласно която вписването на едноличния търговец от търговския регистър се заличава при смъртта му.
По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
С оглед изложеното в запитването - лицето е починало през м.ноември 2008 г., то датата на дерегистрацията по ЗДДС е датата на смъртта. В ЗДДС липсва изрична правна регламентация относно подаване на последната справка-декларация. Справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС се подава от регистрираното лице. След смъртта на ФЛ дерегистрацията следва да се извърши от датата на смъртта, независимо кога сме узнали за нея, защото тя е правно заличаващ факт. Липсата на правно основание за подаване на СД от друго лице, води до невъзможност да се изпълнят задълженията му произтичащи от ЗДДС до смъртта му.
По смисъла на чл.111, ал.1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Разпоредбите на чл.111, ал.2 от закона посочват изключения от горната хипотеза, като в т.2 се визира случай при смърт на регистрирано по този закон лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията.
Предвид гореизложеното, при поемане на предприятието на починалото лице и регистрация по ЗДДС в срок 6 месеца от датата на смъртта, за наличните стоки и услуги към датата на регистрацията няма да възникне задължение за начисляване на данък по чл.111, ал.1 от закона.
Тъй като предприятието на едноличния търговец ще бъде поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС. По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
