Здравейте!
Начисленото за месец Декември, но неизплатено възнаграждение на управител по ДУК и съответните осигуровки, пораждат ли временна разлика - разходи, представляващи доходи на местни физически лица?
Начисленото за месец Декември, но неизплатено възнаграждение на управител по ДУК и съответните осигуровки, пораждат ли временна разлика - разходи, представляващи доходи на местни физически лица?
Добавена в
3 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 29 Ноем. 2013
На основание чл.42 от ЗКПО, разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Изискването е неприложимо при разходи, представляващи основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение - определено като задължително с нормативен акт, обезщетения - определени като задължителни с нормативен акт и доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, като при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи
Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане - чл. 24, ал.1 от ЗКПО.
Становището на НАП, по отношение на посочените доходи е „в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения не попадат сред изключенията от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.”
Изискването е неприложимо при разходи, представляващи основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение - определено като задължително с нормативен акт, обезщетения - определени като задължителни с нормативен акт и доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, като при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи
Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане - чл. 24, ал.1 от ЗКПО.
Становището на НАП, по отношение на посочените доходи е „в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения не попадат сред изключенията от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.”
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 29 Ноем. 2013
На основание чл.42 от ЗКПО, разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Изискването е неприложимо при разходи, представляващи основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт, обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт и доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, като при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи
Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане - чл. 24, ал.1 от ЗКПО.
Становището на НАП, по отношение на посочените доходи е „в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения не попадат сред изключенията от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.”
Изискването е неприложимо при разходи, представляващи основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт, обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт и доходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход, като при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи
Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане - чл. 24, ал.1 от ЗКПО.
Становището на НАП, по отношение на посочените доходи е „в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения не попадат сред изключенията от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.”
